Местен Каранга създава футболни таланти

Първият му досег с тази му страст и любов, е когато е само на 4 години. Може би и защото е астрален близнак с Роналдиньо.

При това със спукана футболна топка на малко старозагорско игрище. Още помни мястото: до 11-то основно училище .

Като всяко хлапе от края на 90-те години, се отглеждал почти сам. Днес е същото.

Хлапашкото дриблиране с топката не остава незабелязано още тогава, от виден старозагорски треньор. Последният прави бързо опити да го привлече в някоя от детските гарнитури на „Берое“. Успява.

Така започнало. Голямото футболно пътуване за момчето, което всяка неделя може да бъде видяно на казанлъшкия площад „Севтополис“.

Но не с топка. А с националния трикольор да води хорото. Особено се раздава на Граовското. Любимото му хоро.

Всъщност така го видях. Първият път.

Дончо Антонов Пачев. 24-годишният треньор от детската футболна школа на ФК „Розова долина“.

И в танците, и във футбола, роденият под знака на Овена атлетичен младеж е самоук. Но имал щастието да попадне в добри ръце, сред добри и безкористни хора, които да видят сърцато таланта му и да го поощрят.

Като му помогнат да се усъвършенства.

Така започнал дългият път на Дончо в спорта и в народните танци.

Сърцатата му игра на Граовското или на шопските хора е удоволствие за очите всяка неделя от 18 часа, на площада в Казанлък.

Иначе очилатият и неуморим в бягането по терена млад треньор може да бъде видян всеки ден рано сутрин или вечер след 19 часа на казанлъшкия стадион със своите възпитаници- младите футболни надежди на града от набор 2012-2014 година.

Харесва работата си и не се щади в нея. Иска да даде максимума от себе си за всяко от момчетата, дошли на терена. С надеждата да станат големи в тази игра.

За Дончо в работата най- важното е да не „изтърве“ футболен талант“. А такива има. Проблемът бил после, в системата. На първо място липсата на безплатни възможности за масов спорт, спортни школи и то безплатни, спортни площадки, така че децата от най- малки да възпитават в себе си спортна култура. А футболът напоследък се е превърнал в много пари, хазарт, интриги, счита Дончо. Затова и намира за важна мисията да не пропуска бъдещите футболни таланти. А такива има, категоричен е младият треньор. И то тук, в Казанлък. Важно било комерсиалното да не ги погуби.

Той самият е такава футболна надежда, открита и отглеждана с любов. Сам обаче се отказва от футбола преди 5 години. След тежка контузия, която задълго го вади от играта. Оглежда се известно време и се връща в Казанлък.

Преди това Дончо играе в юношеската секция на „Берое“. Завършва основното си образование в спортното училище „Тодор Каблешков“ в Стара Загора, с профил „футбол“, после и Строителния техникум, специалност „Вътрешни и външни облицовки и настилки“. Чистосърдечно си признава обаче, че учил само на теория, никога не бил хващал мистрия. За сметка на топката, която продължава в тези години за него да е цел номер едно.

Някъде по това време му лепват и прякора -Каранга. Заради факта, че на18 години бил точно негово копие, а футболните спецове виждали идентична техника в играта на младока от „Берое“, с тази на бразилския централен нападател Фернандо Каранга. За кратко ритал и в юношеската трупа на местните „Рози“. Искали го и за мъжете, но Дончо отказал.

Някъде по същото време го забелязва спортният мениджър Виктор Кирков. Той го кани в националния отбор по стрийт футбол.

Момчето от многолюдното семейство, пораснал в Стара Загора, свикнал обаче да се оправя сам в живота, приема. Повече от 3 години Дончо е в топ състава на националния отбор по стрийт футбол. Обикаля страната и Европа в различни турнири и дори получава покана да играе в испански отбор.

Контузия, съчетана с остатъчна травма, го застопорява задълго на скамейката за зрители. А и София не му е по вкуса. Прибира се при корените си преди 2 години. И поема част от новите футболни таланти на казанлъшките „Рози“.

Пачев е един от десетината млади треньори, които се грижат и надграждат футболната традиция в Казанлък. В опити и да я съхранят за следващите.

От този си, макар и кратък стаж като треньор, местният Каранга е убеден, че успехът във футбола не идва ей- така, нито е само талант или технични крака. Той е сбор от три неща: постоянство, дисциплина, труд. Талантът е „черешката“.

За особено важно намира и това, което има човек на „втория етаж“. „Ако там няма никой, нищо не може да се направи“, казва с типична „овенска“ ирония и фин сарказъм младият футболен учител Дончо Пачев.

Който в свободното си време, колкото и условно да е това за човек със свръх програма като него, се опитва да намира време за четене: основно спортна литература, спортна психология, спортна методика. Иска да е полезен за себе си, другите и за мечтата си: до 35-та си година да има своя собствена школа за футбол и танци.

В промеждутъците на дългия си и пълен с задачи ден, казанлъшкият Каранга намира все пак време и за приятелите. И танците- другата голяма страст. Която в голяма степен, освен дар „от горе“, дължи и на хореографката Ваня Минчева и „Тракийци“. Именно Ваня е сред мотиваторите Дончо да запише хореография във висшето училище за танцово изкуство в Пловдив.

Преди сам да застане зад портата на висшето училище, самоукият танцов виртуоз имал покана и предложение от друг хореограф, който дори предложил да му плати обучението в училището. Поканата обаче дошла малко рано, преди самият Дончо да е убеден, че иска това.

Няколко месеца по-късно, докато дели времето си между стадиона и градския мегдан, местният Каранга вече знаел: паралелно с треньорската работа и децата, ще учи и танци. Убеден е, че след десетина години, когато ще е на 35, и двете му траектории ще са му полезни Заради себе си и децата..

За амбициозния и целеустремен Овен, успехът идва само с много труд, дисциплина, качества и малко шанс. Като това- да те забележи в правилното време, правилният човек. И да те мотивира.

На него очевидно в това отношение му е провървяло.

Отвъд този житейски хазарт, Каранга от Казанлък е категорично убеден, че няма лош ден. Всички дни са прекрасни, макар и различни, е безапелационната му лична философия.

Много й е предан. На нея.

Затова и с нея започва и завършва всеки негов футболен или нефутболен ден. И нямате шанс да го видите унил или намусен.

Момчето със знамето от хорото на мегдана.

Казанлъшкият Каранга, който открива футболни таланти.

Деляна Бобева