На 13 и 14 юли, в двора на Етнографски музей "Чирпанлиева къща" гр. Шипка се проведе обучение по свиркарство в Школó по занаяти "Постоянството постига идеята" към Народно Читалище "Светлина - 1861" с майстор Цвятко Цвятков.
Цвятков сподели, че корените на древния занаят са поставени още от самите овчари, когато те са били със стадата високо в планината. С пастирите е имало и малки деца, които са виждали, как големите свирят на кавали. Проявяващите интерес малчугани са правели и за себе си музикални инструменти, като за целта са използвали клоните на свирчовината ( дървото на бъза) с идеята да не унищожават цялото дърво.
„Отрязвали са по-дебели клони, пробивали са ги вътре, понеже сърцевината на свирчовината е почти куха, а дървото издържа на атмосферни влияния и не се цепи, след което са ги издялквали под определен ъгъл. По този начин се образувал звук, който излизал от оформения къс дърво. Този инструмент се е наричал цъфарка или овчарска свирка, а децата за първи път са просвирвали на него. С времето като станели по-големи и им пораснат достатъчно пръстите се прехвърляли на по-големите кавали.“, каза майсторът.
В онези времена мелодииите се предавали основно от по-възрастните към по-младите. Те от своя страна изслушвали мелодията и започвали да правят опити да я възпроизведат, защото не позвали нотите, от които да се водят.
Още като ученик майсторът проявева интрес към този вид инструменти, започвайки да прави корекции първо по неговата лична гайда. С времето се захваща и с по-сериозна изработка на гайдуници, пискуни и различни детайли, а след това и на цели гайди, кавали и други духови инструменти.
Цвятков е възптаник на музикалното училище в Широка лъка. Работил е в държавния ансамбъл в Габрово. След като бива закрит той се насочил към Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ където работи основно по занаята си с музикални инструменти и в момента.