Излезе от печат книгата “История на Читалището в Шипка. 1861-1920“

На 10-ти юни в град Шипка беше представено фототипното издание на "История на Читалището в Шипка. 1861-1920", което излезе от печат през май тази година.

Официални гости на представянето бяха кмета на град Шипка Василка Панайотова, г-жа Снежа Маринова, краевед от Регионална библиотека „Захарий Княжески“, г-жа Мария Колева, директор на ОУ „Свети Паисий Хилендарски“, град Казанлък.

Г-жа Татяна Косекова, председател на Народно Читалище „Светлина – 1861“, което е издател на книгата, направи презентация, от която стана ясно, че ръкописът на книгата е дарен от Боян Чомаков през 1936 на Читалището със завет да се ползва от Читалището на вечни времена. По повод 160 години от създаването на Читалището, настоятелството взема решение да се направи фототипно издание на ръкописа. Две години по-късно читателите вече държат в ръцете си, не едно, а две издания на книгата. Г-жа Косекова поясни, че и двете издания включват сканиран оригинала на ръкописа, препис, кратък преглед на историята на Читалището от 1920-2022 със снимков материал и предговор от Боян Ангелов. В първото издание, преписът е редактиран съгласно съвременния правопис, а във второто - преписът е направен съгласно оригиналния ръкопис, както е написан през 1936 г. от Боян Чомаков с ползване на буквите ѣ, ѫ и краесловни Ер-ове. Книгата съдържа и цитати и препратки към времената около 1870, когато в писмения ни език са присъствали и букви като „i“, „ы“. Към второто издание има включен предговор от един от съставителите – Татяна Косекова, насочен към стария правопис.

Книгата беше оценена високо от г-жа Снежа Маринова от Регионална библиотека „Захарий Княжески“, както и от читателите Г-жа Маринова също сподели, че ръкописът съдържа информация за живота на Захарий Княжески, с която преди изследователите на делото на Захарий Княжески не са разполагали.

Децата от ОУ „ Свети Паисий Хилендарски“ Катрин Георгиева (1ви клас) и Илона Георгиева (пети клас) отправиха музикален поздрав към гостите с песните „Учителко любима“ и „Не плачи за мен Българийо“.