Празнично слово на митрополит Киприан по повод 24 май

Братя и сестри,

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е празник на българския дух. 24 май е алегория на родната ни душа, стаила и съхраняваща пламъка на словото, символ на преклонението на народа пред духовността и вярата. Ден благословен, роден от великото дело на създателите на славянската писменост Св. св. Кирил и Методий, които с Божията благодат ни даряват глаголицата.

Стореното от тях е над времето. Светият пророк цар Давид, напомняйки ни, че „ дните на човека са като трева, като полски цвят, тъй цъфти той: понесе се над него вятърът, и няма го“ /Пс. 103: 15-16/, добавя „Във вечна памет ще остане праведникът“ /Пс. 111:6/. Така вече единадесет века народът ни носи в сърцето стореното от  св. Солунски братя, изнамерили не само първата славянската азбука, но и поставили началото на славянската книжнина и духовна култура. Паметта на свети Кирил и свети Методий е скъпа за нас и всички славяни. С усърдие и много труд, те превеждат на старобългарски книгите на Свещеното Писание, както и най-нужната богослужебна литература . Този превод в различни редакции съществува над хиляда години.

Българската православна църква още от дните на свети цар Борис приютява в съкровищницата си святото дело, за да даде възможност на чедата си да възрастват чрез него. Под нейния покров учениците на светите братя продължават духовното им дело. Особено благодатни са трудовете на св. Наум и св. Климент Охридски, въоръжили стотиците свои ученици със силата на словото, изпращайки ги да просвещават народа ни.

После топлината на родното писмено слово се понася от Йоан Екзарх, св. Евтимий Търновски, св. Паисий Хилендарски и хиляди знайни и незнайни труженици и апостоли на народополезното дело. С пера и сърце, те оставят след себе си духовен поток, понесъл българските думички с всичките им багри и светлина. Горнилото на робства и теготи не успяват да затулят устрема на този поток. Благодарение на сърцатите ни предци, на вярата и родолюбието им, той и сега е пълноводен и укрепващ.

Нека заради благородството им, но и най-вече заради самите себе си, да видим в сърцата си живителната му сила и да осъзнаем енергията на родния си език, съхранил българската душа с трепетите и страданията й, с тихото й кръстоносене, с надеждите и любовта й, със спасителната й вяра. Нека да видим и извора му, отприщен с Божията премъдрост и чистите сърца на светите братя и с труда си да станем част от него.

Честит и благодатен Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост! Божието благословение да пребъдва върху вас преподаватели, студенти, ученици и дейци на културата. Бог да бди над целия ни боголюбив народ! На многая и благая лета!