Митрополит Киприан: 3 март е триумф на народностната вяра

Днес, 3 март 2023 година, отбелязваме 145 години от Освобождението на обичното ни отечество България. Празничен ден, събрал в себе си болка и надежда, обич и рани, търпение и величаво кръстоносене от православните ни деди и майки. Ден на възкресение за изстрадалата българска земя и народа ни, който с крилете на вярата и мъченичеството се издигна над поробители и пепелища.

Божията благодат, изпросена от хилядите молитви на родните ни сърца, изричани непрестанно през тъмнината на петвековното робство, подтиква руските войни и български опълченци към саможертвена борба за освобождение на вяра и Отечество. Към техния подвиг се присъединяват и войни от други националности, които са влизали тогава в Руската империя. Те тръгват да пролеят своята кръв за братята и сестрите си, които са в лоното на православието, за православната вяра и за свободно вероизповедание на народа ни.

Руско-турската освободителна война е величаво събитие, за което е писано и казано много, и в бъдеще ще се раждат слова. Тепърва народът и чедата ни ще се връщат към този паметен ден, за да преоткриват дълбочината на Божия промисъл за бъднините на народа ни. Пак ще се покланяме пред подвига на хилядите наши отци и майки, които със словата „ Свобода или смърт“ отстояват векове вяра и народност. Отново и отново ще чуваме думите на Спасителя „ Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“/Йоан 15:13/ и ще се покланяме пред паметта на хилядите руски и други войни, които оставят костите си тук, на нашата земя, доказвайки на дело думите Му.

Трети март е връх, останал в историята с подписите в предградието на Цариград - Сан Стефано, поанта на дълъг страдалчески път, извървян от народа с достойнство и християнско упование. Трети март е дълго чакана и сбъдната надежда. Този ден е начало на ново битие с хоризонти, издигащи се над зверства, завоеватели и пепелища.

Трети март е триумф на народностната вяра, твърдо и тихо горяла в сърцата на предците ни. Той е и послание към поколенията - за истинската и изстраданата ни вяра, проверена от времето и спасителна за всички ни. За този живец на българското духовно сърце, без което народът ни не би преодолял горнилото от болки и вековните опити за унищожаването и асимилацията му. Именно затова всички завоеватели са се стремили първо нея да уязвят.
Такива стремежи има и днес, ще има и занапред. Опити, стремящи да се вклинят в изконните ни нравствени ценности, чужди понятия и принципи, противоречащи на християнската ни идентичност. Призивът за приемане на Истанбулска конвенция беше един от тях. Политическата демагогия се постара да убеди обществото ни, че това, което се приема за нормално и ненормално е редно да му се внушава отвън. Не успя, защото вярата на народа ни и вкоренените с нея добродетели не допуснаха антибиблейсикия призив да превземе сърцето му.

Нека не забравяме, че бездуховността тепърва ще търси своите жертви и истинският щит против нея е да осъзнаваме силата на българското духовно достойнство, да възраждаме вяра и род, единство и родолюбие. Така, както са го правили дедите ни.

Поклон пред всички, които проляха кръвта си и положиха костите пред олтара на Отечеството ни. Слава Богу за благия Му промисъл да съхрани България! Нека скъпата ни Родина пребъде през вековете! АМИН!