Диана Маркова за “Мислодобив“-ът на Калин Терзийски: Когато го четеш ти се задействат съпротивителните сили

Снощи Музеят на розата приюти срещата на авторите, дълбоко свързани с Казанлък, Калин Терзийски и Диана Маркова. В задушевен и изпъстрен с шеги разговор, като сред приятели на по питие, те представиха пред казанлъшката публика своите нови книги – „Мислодобив” и „Троянските музиканти”.

В сборника „Мислодобив” Калин Терзийски е събрал около 50 свои есета на различни теми от ежедневието. Като започнеш от войната в Украйна и в Залива, и стигнеш до истории, случили се на улицата с най-малки и дребни хора. Описвайки големите събития на съвремието ни, автора стига до частното и до малкото, до житейското и до неговото си. И обратното.

„В книгата има и мрак и светлина, защото единственото важно качество на един писател е да вижда ако не светлина и в най-мрачното, то да вижда поне смешното в най-мрачното. Защото когато се смее човек и най-мрачното изглежда някак си по-светло.”, сподели Терзийски пред казанлъчани.

Интересното наименование на сборника „Мислодобив” Терзийски сравни с насмешка с „Времеубежище”-то на Георги Господинов. Но всъщност заглавието идва от това, че във всеки един разказ той е вложил поне едно малко зрънце прозрение. „И то не е общочовешко, защото аз не съм световен философ, а прозрение за мене си. Аз съм стигнал до това. И то е ценно, защото аз съм обикновен човек и моите прозрения не са като прозренията на Хайдегер. Прозренията на един обикновен човек радват и са от полза на обикновените хора като мен.”, разказа още Терзийски.

„Човек като мен не може да си позволи като види малко да не направи генерално обобщение за света, или поне за българите. А вие сте забелязали, че ние наричаме „българи” кофата за боклук, в която си изхвърляме всичко – „Абе българска работа”, както казват. Макар че в същото време, парадоксално, ние живеем в обкръжение на свестни и добри хора, но тях сякаш по условие ги изключваме от „българина”, а той е „Абе хубава работа, ама българска!”” , сподели още писателят.

Казанлъчанката Диана Маркова пък сподели: „Аз го наричам Мислодобивът, членувано с пълен член. Когато човек чете есетата от Мислодобивът, от време на време му се задействат съпротивителните сили. Обаче това е ценното, защото той показва една човешка същност.”

Казанлъчанката, по чиято инициатива се състоя срещата, представи в своя роман „Троянските музиканти”. Един ведър разказ за хора - изпаднали пройдохи от малък град, които искат да постигнат нещо повече.

Маркова сравни своя роман и главните герои в него с историята на Чудомир за „Лъжлив Съби”. Троянските истории в целия роман разказват реални и забавни случки, които авторката е събирала много старателно. Тя изследва една група талантливи и необикновени момчета от град Троян, чиято съдба е да бъдат колеги – кръчмарски музиканти, но и приятели – във веселието, но и в трудните моменти.

Нейният приятел и колега Калин Терзийски описа романа на Маркова с думите: „Винаги в отдавна отминалите истории има нещо тъжно. Когато четеш истории на истински хора, които имат толкова вълнения, случки и събития, в които виждаш, че те влагат сърце и душа, и това е минало и се е разтопило в сивия поток на времето… И винаги идва въпроса какво от това?

Тя е написала историите на хората, които иначе са изчезващи. Истината обаче е, че не е просто да се разкаже историята на някой. А когато се разкаже по наистина изключителен начин, този който е преживял тези събития остава вечен.”