Интересни исторически факти, спомени и задълбочени проучвания за Казанлък и един негов квартал представи в новата си книгата Стефан Саранеделчев

В Музеят на розата, вчера 20-ти април се състоя премирата на най-новата книга на казанлъчанина Стефан Саранеделчев, „Някои факти за Казанлък и историята на един негов квартал, създаден в бедност”.

На събитието присъстваха културни дейци, директора на ОБ „Искра“, казанлъчани и гости на града.

„Това е деветата ми по ред книга, която посвещавам на мои предходници. В другите си книги съм отдал заслуженото на юристи, които са живели и работили преди мен. Имам написани и три книги за мои родове.“, каза Стефан Саранеделчев.

Авторът уточни, че от 10 август 1955 г. живее в казанлъшкия квартал, за който пише в книгата, намиращ се в северната част на града. „Кварталът е създаден с едни неимоверни усилия на хората през периода от 1948 г. до 1960 г. В изданието отдавам заслуженото, къща по къща на 12 улици и хората живели там, но описвам и много други неща свързани с миналото на Казанлък още от преди 8000 години, когато е открита старата селищна могила, която за историците е известна като Казанлък и където са открити много артефакти, за които малко се говори.“, заяви автора.

Янка Найденова, бе водещ на представянето на книга. „Саранеделчев представя в 9 глави, интересни исторически факти, спомени, разговори и задълбочени проучвания, с много снимков материал, копия на документи, карти и други. Това е квартала на нашето детство и младост. Прелиствайки книгата, читателите ще се върнат в 50-те и 60-те години на миналия век, когато на 5 етапа започва изграждането на квартала наричан още село Берово, на името на главния архитект проектирал терена и първите домове. Ще прочетем много спомени на участниците и организаторите в жилищна кооперация „РАБ строй дом“ учредена през 1948 г. Това е първото организирано застрояване на жилищен квартал в Казанлък.“, каза Найденова.

С много търпение и интересни факти, умелия разказ в книгата ни води от минало към настояще. 

Найденова разказа, че в 5 глави, Саранеделчев разглежда в книгата застрояването на квартала преди утреждаването на жилищната кооперация, първите стъпки на организираното стоителство, както и следващите етапи продължили до днешни дни. „Авторът ни запознава с квартала южно от него, между улиците „Иречик, „Освобождение“, „Сергей Румянцев“ и „Орешака“. Интересни са разсъжденията за така наречената „Тюркменска махала“ в северната част около реката и воденицата, която е съществувала, за Еврейската махала със съществуващата и до днес голяма тухлена къща. Любопитен е разказа за създаването на парк Розариум.“, допълни водещата.

Саранеделчев насочва вниманието на читателя към исторически събития, местности и национални герои, на които са именувани улици и обектите в района. „Интересни проучвания дава както на нас читателите така и за историята на града, за създаването и развитието на редица обществени институции, предприятия, търговски обекти и спортни съражения като Института на розата, копринената фабрика „Роза“, Завод 13, Горското стопанство, ветеринарната лечебница, Колодрума, Мелницата, първия ресторант „Орешака“, в който е имало данскинг, спотната зала, първия хранителен магазин и други.“, заяви Найденова. Саранеделчев разказва и за хората работили в тези предприятия и обекти.

Изборът на корицата към „Някои факти за Казанлък и историята на един негов квартал, създаден в бедност”, не е случаен. Авторът е решил това да бъде картина, дело на художника Тодор Попов, живял в този квартал.

В книгата, освен историята на казанлъшкия квартал са представени на читателя и факти за Казанлък като тези, че през 1889 г. във Фабрика „Розова долина“ е доставен дизелов агрегат и светва първата електрическа крушка в България; след построяването на една от първите Вецове в Енина през 1914 г. започва електрифициране на Казанлък, втория след София; на мястото на сегашния парк „Розариум“ до края на 19 век е имало български гробища, но при разкопките е възникнала епидемия, което е спряно временно разкопаването, а на сегашната улица „Опълчеснка“ е имало овчарски къщурки с кошари, в някоя, от който през 1897 г. се е родил голямия художник Иван Милев.

По думите му, книгата е посветена на неговия вуйчо Стайко Геогриев Бояджиев, който е бил в основата на инициативата за построяването на квартала, заедно с още двама други казанлъчани Добри Гавазов и Стойо Косиков, както и всички допринесли за създаването му.

За своята патриотична и творческа дейност като писател, общественик, краевед и творец Стефан Саранеделчев получава награда от Община Казанлък по случай 1 ноември, признание за това, че той е един съвременен казанлъшки будител.

Съвесем скоро предстои да излезе от печат и десетата му книга свързана с един от родовете на неговата майка. Изданието ще разказва в своите 200 страници за рода Стайкови от село Сиковица, ботевградско, започнал началото си през 1784 г.