Следата, която оставя Алеко Константинов в Долината на розите бе тема на срещата в пресклуба на БТА в Казанлък

Шеста среща от инициативата на Българската телеграфна агенция  “Алеко днес” по случай честването на 160-тата годишнина от рождението на Алеко Константинов, се проведе вчера в пресклуба на БТА в Казанлък.

Гости на събитието бяха доц. Йордан Ефтимов, Теодора Георгиева – директор на ОБ „Искра“, Миглена Шуманова преподавател по БЕЛ в прогимназиален курс в ОУ „Георги Кирков“, Ваньо Стоилов – журналист и дългогодишен кореспондент на 24 часа и Румен Сомов – потомък на Ганьо Сомов от село Енина смятан за прототип на героя на Алековия герой, но и човек, който работи по идеята за създаването на  музей на Бай Ганьо.

Алеко Константинов е първият български юрист разсъждавал по темата за смъртното наказание и негов противник също. Той е изпълнявал всички основни професии като възпитаник на юридическо училище, в неговия случай Одеския университет, каза доц. Йордан Ефтимов.

„През изминалите 5 срещи от кампанията поставяхме различен фокус на разговора. Обикновено свързвам Казанлък и Алеко чрез гюловото масло. В книгата на проф. Никола Георгиев от Софийския университет „В името на розата и тютюна“ излязла преди 21 години например, впечатление прави следния пасаж: Тютюнът и особено розата са твърде капризни видове. Не растат къде да е и гения на Мичурин се оказа безсилен пред тяхната упоритост. Това може да обвърже значенията на региона със стойности и значенията на предмета в много смислено и ценностно образование. Както се случи с розата.“, сподели доц. Евтимов.

Според него важен акцент в срещите инициирани от БТА е това, всеки един от участниците да разгледа твореството на Алеко Константинов пречупено през своята гледна точка.

Теодора Георгиева изрази позиция, че Алеко Константино е една изключително еродирана личност. „Имал е възможност да осъществи много контакти, да пътува и по този начин да направи съпоставка с народопсихологията ни и тази на други развивати по това време държави.“

Директорът на библиотеката отбеляза, че статистически, сборникът за Бай Ганьо се нарежда на първо място в класациите, както и на шесто място в топ 20 на най-търсените заглавия от читателите. Георгиева разказа и за местния автор- д-р Генчо Китипов, който е събрал най-характерните особенности за личността на Бай Ганьо в книга си „Събирателният образ на Бай Ганьо“.

„За мен Бай Ганьо е знаменателен, литературен герой и в него са преплетени много от характерните особенности в едно или друго отношение.“, подчерта Теодора Георгиева.

Миглена Шуманова, преподавател в ОУ „Георги Кирков“ сподели, че при започване, изучаванто на Алековите произведения, учениците нескрито изразяват добрите си впечатления от биографията на автора, което от своя страна става повод да търсят и четат допълнителни такива, извън учения план. „Много често учениците се сблъскват с вицовете за Бай Ганьо, когат са по-малки. Когато започнем обаче с книгата за него, децат по съвесем различен начин започват да виждат неговия образ.“, уточни Шуманова. 

Румен Сомов оповести, че следващата пролет се очаква да бъде готов единствения музей на бай Ганьо, който ще отвори врати в Енина. Въпреки препядствята съспътсващи реализацията на Сомов, новото музейно простраство се очаква да бъде цветено, а в него ще бъдат изложени предмети, който Румен е събирал през годините, свързани с Алеко Константинов и неговия герой Бай Ганьо.

Журналистът Ваньо Стоилов направи препратка към казанлъшкия проф. Георги Боршуков и влиянието на Алеко Константинов в трудовете му. Стоилов уточни, че на 16 март т.г., се навършиха 120- години от рожедението на Боршуков, чийто баща е бил кмет на Казанлък.

„Проф. Георги Боршуков е успял да вкара Алеко Константинов, в историята на българската журналистика, а в статия на професора от периода 1879 – 1885 година се казва : “През 1885 година българският периодичен печат и по-специално вестниците са на предела, при който буржоазният печат изпадна във все по-голяма колоритност що се отнася до езика, във все непозволени крайности. Това е времето, когато байганьовщината в журналистиката се проявява все повече и повече”.

В края на срещата, доц. Йордан Ефтимов уточни, че след като завърши инициативата на Българската телеграфна агенция ще бъде издадена книга, в която 160 различни личности от страната ще участват със своите 160 думи за Алеко Константинов.