От Енина до Чикаго и назад

С Алеко Константинов, Ганьо Сомов се срещнал на изложение в Чикаго. Срещата им била само за няколко часа, но достатъчно дълга, за да стане Ганьо първообраз на прочутия герой Бай Ганьо.

Наследникът на Ганьо Сомов – Румен Сомов е решил на свой ред да прави музей на дядо си в родното му село Енина. Ето какво каза той пред екипа на kazanlak.com:

Ти си потомък на Ганьо Сомов, който е вдъхновил Алеко Константинов да създаде вечния образ на Бай Ганьо. Как разбра за това? Случайно ли стана или винаги си знаел?

Не е случайно. Дори когато бях по-малък и някой кажеше леко подигравателно: „Това е внука на Бай Ганьо“, ми ставаше много тежко. Питах дядо ми, той ми каза, че най-вероятно съм негов внук, защото ние сме от рода Сомови от Енина. А за първи път прототипа на Бай Ганьо Сомов е споменат в „До Чикаго и назад“, където  Алеко Константинов отива при айвазина в Чикаго на панаира, ...там седеше по турски със сини потури и пушеше наргиле, някой си Бай Ганьо Сомов от Енина. Чудомир си е направил труда, още когато е бил жив Бай Ганьо да направят снимка на истинския прототип така, че разполагаме и със снимка на Бай Ганьо Сомов от Енина, чиито оригинал не се знае къде е. Фактически това е първоизточника. Снимката на Ганьо Сомов е направена от тогавашния редактор на в-к „Искра” Петър Топузов.

През 1893 г. Алеко Константинов отива в Чикаго. Тогава издава и първия си пътепис „До Чикаго и назад“. През 1894 г. издава два разказа в списание „Мисъл“ и след това издава Бай Ганьо като книга.  Малко сме Сомовите. Намерих едно семейство от Шабла, което има снимка на сина на Бай Ганьо, но те също нямат родословно дърво и немогат да са сигурни. Много се надявах да изскочи някой и да каче: „Аз съм истинския Бай Ганьо“. Може би с израстването си около студентските ми години, започнах да си признавам. Нямал съм повод за притеснение. 

Имаш намерение да правиш музей на Бай Ганьо в Енина. Как се зароди идеята за това?
Първоначално мечта ми беше да събера експонати, съответно и достатъчно  пари и от там да си направя музей. Знаех, че няма да стане бързо, но пък събирах усилено  десетки години всичко, свързано с Алеко, с времето и мястото където е живял Бай Ганьо. В крайна сметка ми се освободиха средства, които реших да инвестирам именно в това начинание. Попаднах на прекрасна къща позволяваща това. Въпросният имот е бивша къща музей. Намира се в центъра на Енина. Когато я закупих беше в окаяно състояние - с пробит покрив, стаите бяха разядени от дъжда и времето. Хвърлих много труд. Проектът съм го стартирал още преди 5 години, а работа продължава и сега. Може би до края на лятото ще бъде завършен ремонта. Тогава ще започна да подреждам експонати и да се подготвям за откриването. Вече му се вижда края.

Какви експонати ще бъдат изложени в музея?  Кой е най-ценния експонат в колекцията?
Най-ценният ми експонат е един печат. Той носи много интересна история,  защото е от българския павильон  в Чикаго. 

До самото изложение се е пътувало много дълго, поне месец. По-важното е, че е първия легитимен печат след Съединението на България, който са използвали на въпросното изложение в Чикаго. В първото издание на „До Чикаго и назад“ има и снимка на айвазина с барачката от изложението където е бил и реално Бай Ганьо.

В експозицията ще бъдат включени и много сувенири, свързани с героя. Посетителите ще имат възможност да разгледат различни автентични предмети като сребърни лъжички, монета от Световното изложение в Чикаго, картички, снимки и много други. Разполагам с чертежи на самото изложение, като на него може да се види и къде е бил българския павильон, който е бил изключително малък. За сравнение площа му е била 1/4 от размера на разположените тоалетни в близост. На една от снимките е показан айвазина, стоящ пред павильона в Чикаго.

Ганьо Сомов е роден в Енина през 1850 година и от малък историите около него са интересни. Извън комичните истории обаче Ганьо Сомов бил голям герой. Едър и силен мъж той станал един от първите четници в Енина по време на Руско –турската война. През 1977 година в Енина имало хиляди бегълци от Стара Загора и Казанлък. Тогава турския башибозук атакувал селото, но четата успяла да даде необходимото време хората да си скрият в Стара планина и така станал един от героите. Сомов бил и много състрадателен, веднъж той потеглил от Габрово към Енина с три хляба и парче сланина, но по пътя срещнал гладно семейство с деца от Енина и дал своето ядене.

С Алеко Константинов, Ганьо Сомов се срещнал на изложение в Чикаго. Срещата им била само за няколко часа, но достатъчно дълга за да стане Ганьо първообраз на прочутия герой Бай Ганьо. Енинецът бил на изложението като пазач на един от щандовете на прочути казанлъшки розопроизводители. Сомов не разбирал, какво си говорят хората покрай него, защото английски не знаел, с Алеко Константинов обаче провел дълъг разговор. Всички тези истории са разказани в книгата на Генчо Китипов. Алеко признава, че най-щастливият момент в живота му е бил, когато му е хрумнало да създаде литературния образ на бай Ганьо.

„До Чикаго и назад“ е една от най-известните книги на Алеко Константинов. Повод за написването на пътеписа са приятелите на Алеко Константинов, които го подтикват да оформи своите впечатления на „леки“, „хвърчащи бележки“, т.е. едно увлекателно за онова време четиво, провокиращо към размисли.

Пътеписът е създаден през 1893 г. след пътуването на Алеко до Новия Свят, с цел да посети Световното изложение в Чикаго (World's Columbian Exposition), посветено на 400-ната годишнина от стъпването на Христофор Колумб на американския бряг. Като самостоятелно издание излиза през 1894 година и донася на автора литературна известност. „До Чикаго и назад“ пресъздава пътуване извън границите на България, като същевременно заявява отношението на автора към българската и чуждата действителност. Особено живописни са описанията на американската действителност и на водопада Ниагара. Пътеписът е превеждан на много езици. В Чикагския университет на 1 ноември 1994 г. е издигнат паметник на писателя.