Казанлък отбеляза 121 години от смъртта на композитора Емануил Манолов

Днес, 2-ри февруари се навършват 121 години от смъртта на Емануил Манолов. По този повод се състоя музикално – поетична композиция „Музикално безсмъртие” пред гроба на композитора в парк „Тюлбе”. Организатори на събитието са Община Казанлък, Общинска библиотека „Искра”, Клуб „Орлица” към ТД, Орлово гнездо”и НЧ ”Искра – 1860”.

Да почетат паметта на композитора уважиха с приствието си бивши и настоящи преподаватели от Школа „Емануил Манолов” към НЧ „Искра – 1860”, представители от ТД „Орлово гнездо”, ОБ „Искра” и ИМ „Искра”.

Кратко слово за живота и творчеството на Емануил Манолов изнесе Веселин Шивачев, студент на проф. Здравко Манолов и дългогодишен директор на Школа „Ем. Манолов” към НЧ „Искра -1860”. Виктор Миланов рецитира „Творец, учител и човек”, посветено на именития творец, а с емоционални вокални изпълнения се включиха ВГ „Севтополис”. Г- жа Банова, почетен председател на клуб „Орлица” запозна присъстващите с направените до момента издирвания за живите наследници на именития композитор.

Емануил Манолов е един от първите български професионални музикални композитори. Той е автор на първата българска опера – „Сиромахкиня“ написана за нуждите на Казанлъшкия оперен театър.

Роден е на 7 януари 1858 или 1860 в град Габрово, а след това учи в Московската консерватория. Известно време работи като преподавател, а също и като военен капелмайстор в редица български градове. Други известни негови произведения са „Работнически марш“ и „Учителски марш“. Той е един от първите български композитори, които се занимават с писане на детски песни. Повечето негови произведения за деца за пръв път са издадени в сборника „Славееви гори.“ Емануил Манолов е основоположник на българското професионално композиторско творчество. Учил е две години пиано, флейта и хармония в Московската консерватория.

След Освобождението (1878) напуска родния си град, известно време остава в Свищов, където пее в хора на Георги Байданов. Известно време се спира в Букурещ и Одеса и се установява в Москва, където учи около 2 години пиано, флейта и хармония в Московската консерватория и прави първите си композиционни опити. След обявяването на Сръбско-българската война (1885) се завръща в България, свири в духовия оркестър на I Софийски полк. Преподава пеене в Педагогическото училище в Казанлък (1886 – 1888), по-късно пее в Катедралния хор на Г. Байданов в Пловдив. Капелмайстор на духовия оркестър на XXI пехотен полк в Асеновград (1890 – 1899), където записва народни песни, по-късно издадени в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. От 1899 до края на живота си е капелмайстор на ХXIII Шипченски полк, диригент на любителския хор и оркестър на читалище „Искра“ в Казанлък. Тук създава голяма част от своите произведения и развива активна музикално-обществена дейност. В Казанлък е премиерата на първите две действия от „Сиромахкиня“ (1900).