Разрешиха производството на смоли в Кастамону. Хората от Долно и Горно Сахране ще обжалват

С 11 гласа ЗА и 3 гласа ПРОТИВ експертната комисия на РИОСВ - Стара Загора разреши химическото производство в „Кастамону България” АД. Съветът се проведе днес в 11:00 часа, като Гражданския инициативен комитет, жители на Долно и Горно Сахране, както и на с. Голямо Дряново мълчаливо изчакаха решението пред сградата на РИОСВ.

Хората против разширението на инсталацията за производство на смоли в предприятието ще обжалват решението за ОВОС в законовия 14-дневен срок за това. Те изразиха готовност да обжалват и пред Административен съд, като имат нагласа и за протестни действия ако се наложи.

Инициативният комитет, който се противопоставя на инвестицията на Кастамону бе сформиран след събрание на жители от засегнатите павелбански села и казанлъшкото село Голямо Дряново, където присъстваха и казанлъчани. Комитетът е в състав: председател Къньо Рачков, зам. председател д-р Калин Калинов, секретар Бояна Йорданова, адвокат Петранка Гъркова, Димитър Димитров - кмет на с. Долно Сахране и Янко Янков – кмет на с. Горно Сахране.

Жителите от засегнатите села алармират, че предприятието от дървопреработвателно ще се превърне в химическо, и то с разрешение на държавата. "Не са виновни ръководството на Кастамону, виновни са институциите, които разрешават това да се случи.", заявиха те.

Припомняме ви, че в проекта се предвижда изграждане на инсталация за производство на формалин, взривоопасно и силно отровно вещество. Капацитетът на инсталацията ще е 164,4 тона на ден, 60 000 тона годишно. Формалина ще се съхранява в надземен резервоар 190 куб.м. Готовите смоли се съхраняват в надземни резервоари 5 бр. по 100 куб.м., 3 бр. по 300 куб.м., 2 бр. по 35 куб.м., авариен 300 куб.м. и 2бр. по 35 куб.м. Консумацията на вода от 5 000 куб.м ще нарасне на 10 000 куб.м.

При среща с медии в Казанлък адвокат Гъркова акцентира върху това, че в общия устройствен план на Община Павел баня, който е приет от Общинския съвет през 2017 г., няма отредени чисто производствени зони, в които може да се развива химическо производство. Зоната, която е отредена в Общия устройствен план е предимно производствена зона. „Давам за сравнение „Неохим” в Димитровград. Неговата инфраструктура е разположена на терен от 2300 дка. и всичко е извън чертите на града. Производството формалин, което „Неохим” произвежда е 30 хил. тона годишно, формалдехилдните смоли 40 хил. тона. Инвестиционното предложение на Кастамону предвижда двойно производство на формалин и смоли.”, уточни още юристът.

Това според класификация на Министерството на околната среда и водите директно определя предприятието с висок рисков коефициент. А в момента тяхната класификация за инсталацията която работи е, че се произвеждат пластмаси, полимери, синтетични влакна и влакна със синтетична основа. „Едва ли не имаме цех за детски играчки.”, коментира адвокат Гъркова.

„Община Павел баня е дала разрешение за извършване на този доклад по ОВОС. Считаме, че самата процедура за химическо производство е неправомерна, тъй като е несъвместима с общия устройствен план на община Павел баня, т. е. няма чисто производствена зона.

Жителите на двете села искат проектът да бъде прекратен. Опасяват се здравето си, за качеството на въздуха и водата не само в Община Павел баня, но и в Казанлък и дори Стара Загора. Опасяват се също и от близостта на населените места и на ЖП линията до подобно химическо производство.

Калин Калинов от Казанлък, д-р по високомолекулните съединения, разясни какво всъщност представлява Формалинът. Той е силно летлива и леснозапалима течност с безцветни изпарения, които имат дразнеща миризма. “Дори при много ниски концентрации, малко на 0,1 ppm, предизвиква дразнене на всички лигавици, сълзене на очите, кашлица. По указание на СЗО от 2010 г. не се препоръчва излагане на повече от 30 мин. в затворено помещение, където въздуха съдържа повече от 0,1 милиграма на кубичен метър формалин. При продължително излагане на такива вредни въздействия може да предизвика симптоми, които наподобяват астмата – кашлица и задушаване. А при по-високи концентрации от изброените се смята, че има канцерогенни действие и предизвиква рак на носоглътката. В комбинация с другите вредни вещества от другите отпадъчни продукти, например от производството на ПДЧ – фталатните естери и фините прахови частици, се получава отровен коктейл, който има в пъти по-вредно въздействие от всяко едно от тях по отделно.”, допълни д-р Калинов.

Жителите на двете павелбански села не се борят с този казус от вчера. След провелото се обществено обсъждане в Горно Сахране на 22.11.22 г., десетки жители на селото са пуснали становище до МОСВ, МЗ, РЗИ, РИОСВ, до Омбудсмана на Република България, до Община Павел баня. Адвокат Гъркова изброи получените отговори на становището: „Получихме много малко отговори – МОСВ заявиха, че изпращат преписката по компетенция в РИОСВ Стара Загора. От РЗИ Стара Загора пък отговориха следното: „РЗИ не прави заключения за наличие или липса на здравен риск. Задължение е на инвеститора и лицето изготвящо следните документи е да докаже наличие или липса на здравен риск във всичките му аспекти”. Единствения реален отговор е на омбудсмана – „Това инвестиционно намерение противоречи на ОУП на Община Павел баня и е в нарушение на наредба №7 на МРРБ.”, допълни Гъркова.

Създадена е и петиция срещу решението, която може да подкрепите ТУК.