Богата изложба разказва за книжовната дейност в Казанлък през 1878 - 1944 г.

През последните години на XIX век и началото на XX век в Казанлък развиват оживена дейност няколко книжарници, които се превръщат в своеобразни издателства. Собственици са Гюлев, Какачев, Мирчев, Колинкоев, Пеев, съобщават от Общинска библиотека "Искра".

Сред тях Георги Какачев и Стефан Мирчев заемат водещо място. Какачев купува дюкян в Казанлък на 12 април 1885 година, където успешно устройва и книжарница. Целта му е да издава и разпространява учебници и книги на известни чужди автори, за личности и събития, които са неизвестни на читателите. От 1888 г. до 1897 г. съдружник на Какачев е Стефан Мирчев, негов доведен син. С циркулярно писмо всички издатели и книжари в България са известени, че е създадена книжарска фирма „Георги Какачев” на Стефан Мирчев в Казанлък. Освен разните учебници, романи, повести и разкази в книжарницата се предлагат и учебници, издадени от нея за нуждите на Педагогическото училище. С преподавателите от това училище, много от които са завършили в чужбина, Мирчев и Какачеву становяват добро сътрудничество, ползвайки ги за преводачи. Книжарите издават и собствени трудове на мнозина педагози.
През 1894 година в Казанлък акционерно дружество „Надежда” отваря печатница. Целта на дружеството е да достави и пусне в действие една печатница за печатане на книги, списания, вестници и да издава за своя сметка разни книги, освен книги и вестници с политическа тенденция. Дружеството има свой печат с надпис Първо Печатарско Дружество „Надежда” в гр. Казанлък, с емблема котва.

Печатница „Надежда”заедно с печатница „Гутенберг” отпечатват стотици заглавия на казанлъшките книжарници-издателства.

Портретът на казанлъшките книжари-издатели няма да бъде пълен без името на Александър Едрев-Вердела. В историята на културния живот той си остава като първия издател на театрални и музикални произведения у нас. През 1895 година той отваря книжарница в родния си град, в която търгува с учебници, художествена и театрална литература. Две години по-късно става директор на Дружествена печатница „Надежда” и с цел да създава работа на печатницата, започва да издава редица преводни пиески, които разпраща из цяла България. Дейността на книжарницата, вече наименувана „Театрално-музикална книжарница „Наука” е твърде разнообразна. Едрев създава цели поредици като „Родни звукове”, „Славееви гори”, „Звукове”. Другата негова издателска дейност – театралната започва с писани от него комедии, след това с побългарени преводи и преводи от световната драматургия.

През 90-те години на XIX век в духовния живот на Казанлък навлиза Научно дружество „Отец Паисий”, което има за цел да разширява научния кръгозор на учители и ученици. Негови основатели са обрзцовите учители от Казанлъшкото педагогическо училище – Димитър П. Игнатов, Стефан Киров Аръшев, Димитър Т. Абаджиев и Димитър Андреев Иванов. Водени от патриотични чувства, те имат желание да помогнат за извънучилищното възпитание и образование на младежите. Насочват се към издаване и разпространяване на детски книжки, на учебници и методически ръководства. Издават списание „Младина”. През 1893 година дружеството създава Учителска библиотека – поредица от книги, предназначени за учители, родители, възпитатели.

Настоящата изложба е част от Европейски дни на наследството 2022 г.