Шипченци пресъздадоха автентичния кукерския ритуал

НЧ "Светлина" и Кметство - Шипка организираха и пресъздадоха автентичния кукерския ритуал /на старците/ по записките на известния шипченски краевед Боян Чомаков.

Шипка посрещна Сирни Заговезни в бяла премяна. Кукерите /старците/, пресъздадоха автентичния шипченски обичай, бяха "обръснати", преминаващи покрай тях, а събраните средства ще послужат за допълване на реквизита на читалището.

Благодарим на организаторите на ритуалните огньове от квартал изток - Пламен Мирославов Армейков, и квартал запад - Георги Спиров Димитров. Благодарим на кукерите към НЧ "Светлина-1861" и техния ръководител Деница Стефанова.

Шипка празнично бе обляна от звън, светлина и красота, а духът на дедите ни оживя! Нека прощаваме не само на този ден, защото прошката, която даваме, и която получаваме се равнява на това, все едно да се преродим отново жадни за живот!

Боян Чомаков описва старците с парцалена гугла на главата, дълги бради, на кръста кожен колан с наредени звънливи лопки и на краката цървули. В ръката държат дървени калъчи /мечове/, които размахват, за да се пазят и плашат.

Хорото е в разгара си около обредния огън, а от далеч по пътя се чуват звънливитe лопки на старците. Чуват се гласове: "старците идааат" ... Всички се отдръпват, защото те заобикалят огъня, раздрънкват лопките и с вдигнати калъчи заиграват в кръг.

Пръскат се старците в различни посоки и всеки един от тях застава пред мъж с вдигнат калъч приближава и почва уж да го бръсне, след което с пръсти подканя да му се плати. Мъжът вади пари и плаща, старецът радостно заподскача на място в знак на благодарност. Ако някой откаже са заплати и хукне да бяга, след него хукват всички старци да го бръснат с калъчите. Чест за всеки мъж е да бъде "бръснат" - това е знак, че той е виден, заможен и с авторитет.

На мегдана е седнал стария местен свещеник, старците хукват към него с вдигнати калъчи да му "бръснат брадата", те му искат повече пари, той дава и чак тогава с подрусване на лопките и с "у-ху-ху" го освобождават.

На този ден хората се опрощават, носят бъклица вино, яде се халва, сирене, баница, мляко, яйца и риба. Сядат, разговарят, черпят се и си казват: "сладки заговездни и леки пости", целувайки ръка. Връзва се вълнен червен конец и на него кравайче. Децата застават прави с ръце отзад, завъртат конец над главите им, настава смях и боричкане, докато някое захапи кравайчето.

След заговяване всеки стопанин гръмва с пищова си, това е било обичай в Шипка. Пожелават си: "Леки пости и да дочакаме живо и здраво Великдена!"
При настъпилите Велики пости хоро не се прави, годежи и сватби не стават..../част от записките на Боян Чомаков/.