Преди 200 години започнали да наричат шипчани „Шипка хайдуту“

Според преданието между 1810-1820 г. върлували в Казанлъшкия край разбойнически банди от по 50-60 души.

Между разбойниците имало и арнаути (турското название на албанците, служили на Османската империя). Тези банди кръстосвали на длъж и шир нашата околия, а село Шипка много ги съблазнавало.

Будното око на шипчеснаката нощна стража състояща се от 80 – 100 младежи, добре въоръжени, не им давали да припарят до селото. Войводата на едната арнаутска разбойническа чета на име Тоската бюлюк баши, започнал да се заканва на шипчани.

Така една вечер с 60-70 разбойника въоражени от глава до пети, той тръгва по Шейновския път – Пашова пътека и се отправя за Шипка.

Шипчанската стража обаче била подготвена и по местата си в местността „Лазара“. От там смелите мъже стрелят по разбойниците, няколко, от които падат убити, а сред тях и войводата им Тоската.

След тази случка разбойниците повече не смеели да нападат село Шипка и почнали да наричат шипчани: Шипка хайдутларъ.

Историята за случилото се е възпята от шипчани в песента:
„Пушка пукна от Лазара/че удари Тоската бюлюк баши...“

Славата на шипчани бързо се  разнесла и дълги години никой не смял да ги обезпокои. А станело ли убийство около Шипка или в замлището й се смятало, че е дело на легендарната шипченска стража.

Това е разказал Гуньо Гъдев на страниците на вестник „Казанлъшка искра“ в бр. 62 от февруари 1927 г.

Снимка: Архив