144 години Шипка е признателна и свежда глава

На Шипка отново камбаните бият, ударите стряскат времето, тъжно чувство всяват в сърцата, нахлуват спомени за тежки времена, времена на робство,  пътят към Свободата на Шипка е трънлив, мъчителен и страшен, до денят на Свободата!

Няма по- светла, по- свещена и достойна дата за Шипка от 9-ти януари! Времето е запазило нетленно чувството на любов и признателност пред чутовния подвиг на руските войни и българските опълченци. Вече 144 години ни делят от първите залпове на тези героични времена. Няма по- ярък, по- драматичен епизод в историята на Шипка от събитията на осми срещу девети януари 1878г. При температури -20 градуса, люта виелица, двуметрови преспи, укрепения лагер на Вейсел паша е атакуван от изток от отряда на княз Светополк Мирски, а от запад от отряда на Ген. Скобелев. Вихрен устрем напред! Люти боеве.... кървава сеч, самоотверженост до последният дъх!

До момента, в който Вейсел паша издига бялото знаме на могилата " Голямата Косматка", където по време на двудневните  сражения  е неговият команден пункт. В плен попадат повече от 20 000 войници, четирима паши, 280 офицери, 70 оръдия и 10 знамена. На следващия ден ген. Скобелев   на бял кон се обръща към българските опълченци с " Юнаци, благодаря ви за добрата служба и храброст, оказана по време на вчерашното дело. Вие бяхте не по- зле от вашите другари по оръжие- войниците от руската армия, която съществува повече от 200 години . Победата на Шипка- Шейново има решаващо значение за хода на Руско- турската Освободителна война.  Няколко месеца, докато руските санитарни власти погребват хилядите убити из шипченското землище, шипченци, чиито домове са напълно опустошени и нямат средства за възстановяването им намират подслон в празните къщи на съседните села- Шейново, Ясеново / Химитли /, Дунавци / Бахаслии /, Хаджидимитрово / Секеречево/, Крън / Хасъ/ и Сахране. Други преминават балкана и се заселват в габровско и тревненско. Няколко шипченски рода тръгват на изток към варненските села и създават днешното с. Нова Шипка. Най- амбициозните и родолюбиви шипченци започват да градят отново своите разрушени домове и само  7 години след Освобождението хте възстановяват над 300 къщи от предишните 800. Животът им бавно се нормализира.

За съпоставка цитираме Феликс Каниц, който минава през Шипка през 1860 г., той пише: "Селото Шипка е голямо, състои се от 800 български къщи, две черкви и едно училище. Шипка произвежда 40-45 кг. розово масло, което се явява една двадесета част от общото производство на Казанлъшката долина".

След края на войната животът ден след ден поднася на шипченци нови предизвикателства, но те устойчиво пременават през всичко. Градят се къщи, работилниците отново започват работа. Русия не забравя своите братя по оръжие и непосредствено след войната се ражда идеята за изграждане на достоен паметник на загиналите за вярата, православието и българската свобода герои. Ръководени от тази мисъл майката на известния генерал Скобелев- Олга Скобелева и бившия посланник в Цариград поемат инициативата в техни ръце за храма, пред който се прекланяме с любов и признателност.  Те се обръщат към целия руски народ, към подданиците на Русия да внесат своята лепта според възможностите сиза строежа на бъдещия храм. Събира се значителна сума и на 22.01.1881 г. Комитетът по изграждането му по предложение на граф Игнатиев решава името на храма да е " Рождество Христово ", поради факта, че последните сражения се водят именно в дните на този светъл празник- Коледа. Историята с построяването на величествения храм "Рождество Христово "  в  Шипка дава реванш на пострадалото във войната селище. През 1902 г. е откриването и освещаването му, вписването в културния живот на шипка и България и така вече 120 години, които с Божията милост ще честваме тази 2022 година.

На празничния ден бяха поднесени цветя и венци  в знак на признателност от Кметство- Шипка , НЧ " Светлина- 1861 ", от  д-р- Чавдар Ангелов- Директор на ПМ "Шипка- Бузлуджа" гр. Казанлък, г-н Момчил Маринов - Директор на Исторически музей " Искра", неправителствени организации, жители и гости на гр. Шипка.

Вечерта завърши  традиционно с пищна заря, осигурена от бивши полицаи от гр. Шипка- Дони Бастрев, Димитър Драбов, Христо Драбов, Светлин Косев, Светлин Тончев и Христо Герданов .

"Горди сме, че Шипка е допринесла със своите патриоти за запазването и утвърждаването на нацията ни, на Отечеството ни", каза Дони Бастрев, който по традиция за празника  издига огромен трикольор над могилата " Косматка" точно на мястото където пред 144 години изгрява Свободата.