Арх. Дора Иванова: Нашата следваща цел е отварянето на Бузлуджа за посетители

Допускането на посетители в паметника Бузлуджа е възможно дори и преди цялото опазване на сградата – тя може да бъде стабилизирана и обезопасена дори на този етап и да се направи възможно влизането още през следващата година.

Днес, 8 ноември, фондация “Проект Бузлуджа” постави финала на планираните спешни мерки за опазване на мозайките от външния мозаечен кръг в паметника Бузлуджа. Мерките са доказано ефикасни тъй като по същата технология миналата година бяха стабилизирани мозайките от вътрешния кръг и разрушителните процеси бяха спрени. 

Финансирането тази година е изцяло българско и то от хората, които се включиха в кампанията “Осинови мозайка”. Десет личности и фирми се включиха и така спасиха конкретно мозаечно произведение. Ето и кои са те:

- арх. Георги Стоилов, проектант на паметника Бузлуджа
- Галина Стоянова, Кмет на Община Казанлък
- д-р Константин Йорданов Стоичков, Брюксел
- адв. Роман Желев и д-р Антония Бозукова, Казанлък
- „М + С Хидравлик“, Казанлък
- хотел „Еделвайс“, при Бузлуджа
- Димана и Димитър Шопови, София
- д-р инж. Красимира Димитрова, София
- Нели и Адел Закут, София
- д-р Иван Дошков, Габрово

Днес, освен арх. Дора Иванова, придружена от зам.-областният управител Димитър Драчев, на паметника ни посрещна и един от осиновителите - Мелиха Неби, съсобственик на хотел „Еделвайс”, който се намира в подножието на Бузлуджа. Ето какво ни разказа тя:

„Станахме осиновители на мозайка, защото сме абсолютно съпричастни, защото сме наясно, че историята, дали хубава или лоша, тя е наша и ние трябва да я предаваме на поколенията. Всички, които са гости на хотела - без изключение, се качват да разгледат паметника и недоумяват как можем да изоставим толкова грандиозно съоръжение на произвола на съдбата. И тогава се налага да влизам в ролята на екскурзовод и да  обяснявам за едно прекрасно младо момиче, което се върна от Германия, заряза си престижната и спокойна работа, за да се заеме с реставрацията на един значим за България и дори Европа паметник.”, сподели Мелиха Неби.

Кампанията подкрепиха и дарители с малки или по-големи суми. Така всички мозайки в двата мозаечни кръга са вече защитени и ще бъдат запазени докато текат процесите по финансиране, планиране и изграждане на нов покрив, прозорци и цялостна концепция за използване на сградата.

Следващата цел, която си е поставил екипът на „Проект Бузлуджа” е отварянето на сградата за посетители възможно най-скоро.

„В момента знаете, че сградата е изключително популярна и посетители от цял свят и от България идват, за да я видят. Нашата цел е всички тези хора да могат да научат повече за мястото и да могат да влязат в самата сграда. Всички, които идват тук биха платили входна такса и смятаме, че това трябва да се случи възможно най-рано.”, коментира арх. Дора Иванова.

Тя добави още, че пускането на посетители в паметника Бузлуджа е възможно дори и преди цялото опазване на сградата – тя може да бъде стабилизирана и обезопасена дори на този етап и да се направи възможно влизането още следващата година. Дали обаче посетителите ще могат да разгледат консервираните мозайки все още не е известно. Тепърва ще се уточнява дали е безопасно за хората и за самите мозайки, да бъдат допускани посетители. Методът и начина на влизане на групите също предстои да бъде уточнен.

„Сега през зимните месеци ще работим както за отварянето и планирането на следващите мерки, така и за цялостната концепция за опазването на сградата. Разглеждаме различните възможности за финансиране в следващите етапи, както чрез европейско финансиране, така и чрез национално. Не изключваме възможността и за публично-частно партньорство, за инвестиции и продължаване на дейностите както чрез дарения, така и през по-големи кампании.”, добави младата архитектка.

Външният мозаечен кръг е поставил предизвикателство пред реставраторите, поради липсата на цели сцени – три от мозаечните сцени са изчезнали напълно. Те са били изпълнени върху панели, редени на земята и след това монтирани на стената. Специалистите разказаха, че мозайките са изчезнали почти веднага след изоставянето на сградата:

„Това от една страна е лоша новина, но от друга е добра, защото най-вероятно те са съхранени някъде и може би някой ден ще успеем да ги намерим и да ги върнем на място. Така че призовавам всеки, който може би притежава тези фрагменти да се свърже с нас - разбира се може и анонимно, за да ги върнем на мястото им.”, призова  Никифор Харалампиев, гл. ас. катедра „Реставрация” към Националната художествена академия.

Работата по външният мозаечен кръг започна през септември със стабилизирането на съществуващите мозайки от екип от реставратори от Националната художествена академия и Техническия университет в Мюнхен. След това строители изградиха защитен навес над мозайките, който ги предпазва от суровите климатични условия. Бяха използвани над 30 кубика дървен материал и 500 квадратни метра профилирана ламарина. По мярка бяха ушити 46 защитни платна с общ размер 600 квадратни метра от здрав, лек, устойчив и водонепропусклив текстил. Около 100 доброволци се включиха в 5 доброволчески акции за внасяне на строителните материали в сградата и за монтиране на защитните платна.

Екипът на фондация „Проект Бузлуджа” изказва благодарности на Областна управа Стара Загора и Община Казанлък, за съдействието и подкрепата на дейностите.