Мария Кюркчиева - тя „разчопля“ до най-тънката струна детската душа

Да влезеш в обувките на другия. За да помогнеш, терапевтираш, разбереш, .. да си полезен. За да дадеш шанс. Така изглежда отстрани денят на Мария Кюркчиева - психологът в Дневния център за деца с увреждания „Работилница за мечти“ в Казанлък.

Тя е тази, която трябва да „разчопли“ до най-тънката струна детската душа, да разбере поводът за агресия или нервност, причината за хиперактивността, нежеланието да се общува, страхът от храната, липсата на внимание и концентрация и още куп  поведенчески реакции на децата, за да даде правилния съвет и приложи нужната терапия: на колега, родител, дете. 

В ДЦДУ „Работилница за мечти“ всички имат нужда от помощта и съветите й.

За част от малчуганите там, тя е „госпожа наказание за 5 минути“. Толкава, по думите на психолога е полезното, работещо и активно време за вид наказание или санкция на малчуган, който не спазва съответните правила за поведение и терапия в Центъра. Наказанията са точки в различни цветове на личното табло или усамотение  на дивана в коридора. 5 минути за успокоение, размисли, покой.

В „Работилница за мечти“ повече от 36 деца на възраст от 3 до 18 години имат нужда от помощта на социални педагози, логопеди, рехабилитатори, педагози, социални работници, детегледачки. Мария Кюркчиева обича работа си. И то работата си с тези деца. Които сами по себе си са невероятно ежедневно училище и израстване за човек с нейната професия.

С децата взаимно си дават много.

Психологът знае къде е тънката граница между обичта без привързаност, 2 или 30 минутната „заключена прегръдка“, която трябва да тушира агресия, балансът в името на малката крачка, временната санкция за последващото постижение. Взаимно си дават много. Тя и децата.

Най-важното в тази работа е да приучиш детето към дадени правила, към норми, алгоритъм, който следва да се спазват, за да може то да бъде полезно после на себе си. И още по-важното: така да работиш с него, че да съхраниш и най-малката му възможност и да дадеш шанс да се развият нови. Умения, възможности, хоризонти.

Тук се радваме и на най-малката крачка най-малкият успех, споделя психологът.

Докато попълва поредният лист на таблото. За поредното ново човече, с което взаимно се опознават. Като например: да разбереш какво задържа  за минута вниманието на хиперактивно дете, какво обича, какво не, кое го дразни, какво го плаши, от какво има нужда, за да можеш да дадеш и минимален шанс на това дете за социализация, житейско умение, самостоятелност. И тогава омазването до уши с пяна, "готвенето" на салам и пилешко бутче, или  рисуването на кръгчета по таблото с часове, си струват.

Трудна работа и не по силите на всеки. Нужни са широко скроени обувки, за да се „влезе в обувките“ на всяко дете. 

В помощ на психологическата работа на Мария Кюркчиева е и предишната й образование- на специален педагог. Обича това, което прави в деня си. Макар често да си тръгва от „Работилницата“ почти без сили. Смисълът и радостта от малките крачки, в името на Пътя, е това, което държи психологът Мария Кюркчиева вече 13 години в плен на „Работилницата за мечти“ - едно различно място.

Без което вече не могат работещите родители на деца от Казанлък, в нужда от специфична грижа.