Къща музей Ненко Балкански приютява съвместна изложба на Мариела Гемишева и Ивана Кълвачева

През 1930 г. Ненко Балкански завършва образованието си в Художествената академия в София и след неуспешни опити да се установи в столицата се завръща в родния Казанлък. Назначен е за учител, но за кратко. В местния учителски вестник е публикувана уличаваща го критична бележка – постъпването му на работа е незаконно, защото липсват свободни часове по рисуване и при първия удобен случай – инсцениран скандал с някакъв ученик, Ненко Балкански е уволнен дисциплинарно. В началото на 1932 г. след множество перипетии талантливият художник отново е трайно в София. Настанява се в старо таванско помещение в сградата на ул. „Цар Иван Асен II“ № 2. На същия адрес вече живее и майсторът на българската карикатура и рисунка Илия Бешков.

А на другия край на тази улица, но 80 години по-късно, случайно или не, се установява оригиналната модна дизайнерка и пърформанс артист Мариела Гемишева. И днес можем да я видим да преминава ежедневно покрай съществуващата на ул. „Цар Иван Асен II“ № 2 сграда, в която Ненко Балкански ще сътвори едни от най-значимите си творби през първата половина на 30-те години на миналия век. Но траекториите на живеене на двамата родени в Казанлък артисти продължават непредвидимо да се пресичат дори отвъд границите на страната.

През 1939 г. Ненко Балкански пише своите пътни дневници от френската столица. Бързи записки, част от които споделя публично. Ето как художникът описва Париж от лятото на 1939 г.: Улиците на Париж, тези просторни булеварди, или тихите, смълчаните и интимно сгушени между сградите улици, с еднаква любов позволяваха да бъдат тъпкани, гледани и смущавани от хора дошли от всички краища на земята… Париж обича капризите, и когато времето и тишината на едно вглъбяване лишат от ореола на борци всички парижки художници, то случая ще доведе до една стогодишнина на Сезан, за да се припомни, че е имало борба. Под знака на Сезан и размисли около него Париж подчерта през тези месеци, че всяка епоха е ценна и има смисъл, само ако изкуството намери нова форма, напълно подходяща за епохата… Париж, градът, който кара човека да се чувства тъй сам и тъй смел…

През 2019 г. Мариела Гемишева печели творческа арт резиденция в Cite international des arts, Paris. Своите седем седмици в Париж тя документира в образи и думи в интимен дневник. В настоящата изложба тя разгръща страниците му, за да надникнем в него, воайорски почти. Това се превърна в неин своеобразен творчески подход в развитие, който видяхме в проекта ѝ „Моята любима будоарна дреха“ от 2008 г., представляващ обект-дреха-скулптура.

Сетне се яви „Любимият ми будоар“ от 2010 г., в който художничката употреби собственото си тяло за съ-творяването на произведение на изкуството, и личното физическо тяло претърпя цялостна метаморфоза, превръщайки се в обект. Обект, който в началото на тази година, в инсталацията ѝ „Сън“, бе положен в гробницата „Грифони“. Така сякаш в сънуването той намери своето музеифициране. И когато физическото тяло на артистката е привидно доведено до границата на своето изчерпване, идва ред на най-съкровеното – интимните мисли. Мисли – възбуди и съмнения от една седемседмична среща с Париж. Мисли – записани и скицирани в седем колажа от Мариела Гемишева. Мисли – намерили образна реализация през обектива на фотографката и самата тя някогашен любим модел на Гемишева – Ивана Кълвачева, в които тялото на дизайнерката като призрак броди из Париж, градът, който кара човека да се чувства тъй сам и тъй смел.

Интимни съприкосновения с тъмнорозовата парижка, вече реална мечта на модната дизайнерка и пърформанс артистка, която по неочакван начин сякаш можем да видим отразена в седем „мъртви природи“ на Ненко Балкански, създадени 80 години преди.

ДОЦ. Д-Р МАРИЕЛА ГЕМИШЕВА е родена в Казанлък. Тя е моден дизайнер и артист в областта на пърформанса, инсталацията и обекта, преподавател в дисциплините Моден проект, Модата на 20-и век и Модата като спектакъл в специалност „Мода“ към Националната художествена академия. Мариела Гемишева е известна с многобройни нестандартни и запомнящи се експериментални решения в областта на модата и арт пърформанса. За Мариела Гемишева изкуството е практика, комуникация, процес, неспокойствие - динамика, в която измерваш ежедневния си ритъм.

ИВАНА КЪЛВАЧЕВА е художник-фотограф. Живее и работи в Париж и София. Бивш модел от 90-те, с която Мариела Гемишева работи активно през годините. И. Кълвачева споделя: не се задълбочавам технически във фотографията. По-скоро документирам това, което виждам. Посланието ми е да забелязваме детайлите. Именно в забелязването на детайлите трябва да отбележим, че в проекта „Седем седмици в Париж“ представените от нея фотографии разкриват своеобразна „обратна“ връзка в отношенията между модел и моден дизайнер. „Обратна“ връзка, в която функциите/ролите са обърнати.

СЕДЕМ СЕДМИЦИ В ПАРИЖ
къща музей Ненко Балкански (ул. „Генерал Радецки“ 17, кв. „Кулата“)
ИЗЛОЖБА НА МАРИЕЛА ГЕМИШЕВА В ПАРТНЬОРСТВО С ИВАНА КЪЛВАЧЕВА
15 септември  – 7 ноември 2021 г.
Откриване: 14 септември, 18:00 ч.