Млад съдов хирург е сред новите попълнения на ДКЦ “Поликлиника“

В кратко интервю ще ви запознаем с д-р Светослав Бисеров. Завършва висшето си образование в Тракийски университет Стара Загора. Той е съдов хирург, който от 2013г. работи в редиците на МБАЛ "Тракия" с началник на отделението по "Съдова и ендоваскуларна хирургия" доц. д-р Димитър Петков.  От скоро, д-р Бисеров се присъедини и към екипа на ДКЦ "Поликлиника". 

В своята практика, той се среща със стотици критични и сериозни случаи. Д-р Бисеров е част от екипа, извършил животоспасяваща операция на 21-годишен младеж. Битов инцидент през 2019г., довежда младия мъж в старозагорската болница за спешна хирургична помощ. Дълбок прорез от стъкло засяга една от главните артерии на ръката на мъжа. Опасността да загуби ръката си и дори живота си остава до последно. Смесен екип на отделенията по „Ортопедия и травматология" и „Съдова хирургия" успяват да извършат успешно операцията и пострадалия да запази не само живота, но и ръката си.

1. Разкажете ни накратко за професионалния си път – от учебната скамейка до тук.

Винаги съм искал да се занимавам с хирургия. По време на студентските ми години се включих в един стаж по европейска програма. Там срещнах доц. Петков, началник на отделението в болница Тракия, където работя в момента, който ме запали по съдовата хирургия. След това доц. Петков ме покани и ме назначи като специализант. И така до ден днешен. Така започна моя професионален път.

2.Вие сте млад лекар, който не само, че не последва примера на колегите си да напусне страната и да търси реализация в други държави, но дори от по-големия град, идвате в по-малкия. Какво ви доведе в Казанлък?

През последната година на следването ми имах предложение за специализация в чужбина – Швеция, Германия. Но аз смятам, че „камъкът си тежи на мястото“, въпреки че там здравната система е много по-уредена, по-напред. В България ме задържа и фактът, че имах възможност да започна работа в една болница, която изглежда напълно европейска, по европейски стандарти.  Няма как да пропусна и моето семейство, заради които също реших да остана в родината си.

Попитахте ме какво ме доведе в Казанлък. Аз самият съм казанлъчанин и имам много пациенти, които идват от тук в Стара Загора за прегледи и лечение, а така е по-лесно. При поканата ми от д-р Пейчев, той каза, че иска да развие поликлиниката с повече кабинети и специалисти, на което предложение не можах да откажа.

3.Какви са най-сериозните съдови заболявания при децата и какви при възрастните, с които са идвали пациенти в кабинета ви?

При децата рядко се срещат съдови заболявания. Те са по-скоро вродени заболявания. По-скоро в тийнейджърска възраст все по-често се наблюдават разширени вени, т.нар. венозна недостатъчност. Определено това заболяване се „подмладява“ много. Страдащите от тази болест преди бяха хора на възраст около 40-50 години, сега се наблюдава при значително по-млади пациенти, младежи под 15 години.

Венозна недостатъчност е вродено заболяване, слабост на съединителната тъкан, дефицит на колаген тип 3, и се среща при всеки трети българин. Това и обяснява защо се „подмладява“ заболяването.

Освен факта, че разширените вени се унаследяват, за развитието им допринася наднорменото тегло и застоелият начин на живот, който водят тийнейджърите. Покрай пандемията от коронавирус оплакванията на пациенти зачестиха, защото ситуацията допринесе за обездвижването.

При възрастните също се среща венозната недостатъчност и по-тежките стадии на това заболяване. Това е когато се появят рани по-крака, т.нар. венозни язви. Усложненията на разширените вени при възрастните също са тромбофлебит, дълбоката венозна тромбоза.

Другата патология, която се среща все повече е свързана с начина на живот, който водим, това е хроничната артериална недостатъчност, нарушението в оросяването на крайниците. Едно от най-тежките съдови заболявания. При неправилно лекуване и най-вече ненавременно диагностициране, може да се стигне до гангрена на пръсти, крайници, дори до загуба на крайник в последните стадии на заболяването.

Клиниката на хроничната алтериална недостатъчност, която може да подскаже на пациентите е изтръпване и слабост на някой от крайниците, болка при ходене и натоварване, стеснение на артериите и намаления кръвен поток към крайниците.

4. Една от най-разпространените проблеми на кръвоносната система сред обществото са разширените вени. Дори казахте, че болестта се "подмладява". Каква е причината за тяхната поява и какво е лечението?  С какви оплаквания трябва да потърсим помощ от специалист, за да не последват усложнения?

Това е вродено състояние, унаследява се най-често по майчина линия, това не изключва да бъде и по бащина. Причината е дефицит на колаген от тип 3, който води до слабост в съединителната тъкан в човешкото тяло, от там до слабост в стената на самите вени и клапите, които се намират във вените, съответно от там се получават разширените вени.

Като етап, на който трябва да потърсим лекарска помощ, има много стадии самата венозна недостатъчност. Разширените вени са един от стадиите на т.нар венозна недостатъчност. Все по-популярен става нулевият стадии. В този стадии пациентите често нямат външни изяви, но имат оплаквания – умора в краката, тежест, крампи, затруднени движения в края на деня. Този стадии се забелязва все по-често и при по-млади пациенти. Свързано е освен с вроденото състояние, а и с начина на живот, който водим, липсата на спорт и движение.

Препоръчвам, дори преди да излязат външните белези на разширените вени, хората с горепосочените оплаквания да се обърнат към личния лекар и от там ще бъдат насочени към съдов специалист.

5.Година и половина по-късно след появата на пандемията тя не стихва и сме на прага на 4-та вълна. Едно от сериозните последствия след заразяване с коронавирус е образуването на тромбози, твърдят специалистите. Как бихме могли да се предпазим от появата им ако се разболеем?

Доказа се, че коронавирусът поразява ендотелните клетки. Това са клетките, които покриват кръвоносните съдове от вътрешната страна. При един здрав човек, самите клетки са съвършено гладки от вътрешната страна. Коронавирусът създава една грапава повърхност, която уврежда тези клетки и именно това е причината за образуване на тромбози. По тях полепват кръвоносни клетки, тромбоцити и се образуват тромби.

Нашият екип от МБАЛ „Тракия“ ще представи доклад на ежегодния Конгрес по съдова хирургия по тази тема, със случаи на пациенти с тромбози, които се лекуват при нас след ковид. Една част от тях бяха спешни пациенти със застрашени крайници, други бяха с венозни заболявания – венозни тромбози.

За да се предпази един пациент от подобни усложнения след поставената диагноза коронавирус, при домашно лечение трябва от първия ден да се започне прием на медикаменти, познати като „лекарства за разреждане на кръвта“. Те са разделени на две групи - антикоагуланти или антиагреганти. Техният прием трябва да е изрично по преценка на лекуващия лекар и ако няма противопоказания за лекуващия се.

Ако пациентът с коронавирус се лекува в болнично заведение, там има терапевтичен алгоритъм, по който се случва лечението. Ние също работихме в ковид сектор. Там се спазват стъпки за профилактика на тромбозата и след това се дава препоръка за домашно лечение.

Това е профилактиката. Не трябва да се стига и до залежаване. Много е важно да се приемат и достатъчно течности.

Не е нужно всеки пациент да получи тромб, който е болен от коронавирус, но при 25% това е налице.

6.Нужни ли са профилактични прегледи и ако „да“, на какъв период трябва да посещаваме кабинета на съдовия хирург?

Ако пациентът няма някакви конкретни оплаквания, напр. за артериална недостатъчност, венозна недостатъчност или профилактиката за инсултите, причинени от стеснени кръвоносни съдове на мозъчните артерии, посещението при съдовия хирург не е необходимо. Разбира се при преценка на личния лекар или на самия пациент, винаги може да се извърши профилактичен преглед.

Нещата са по-различни при диагностицираните пациенти. При поставена диагноза, напр. венозна недостатъчност, прегледите трябва да се извършват 2 пъти годишно. При тромбофлебит или дълбока венозна тромбоза – на 3 месеца. Ако пациентът лекува хронична артериална недостатъчност, влошено оросяване на крайниците и не е опериран, а провежда консервативно лечение, тогава профилактиката се извършва на 6 месеца. Тримесечните прегледи се препоръчват на хората претърпели операция, но честотата им най-вече зависи от резултата, който е постигнат след самата операция.

Д-р Бисеров, можете да откриете всеки четвъртък от 14,30 до 18.00 в каб.80, в сградата на ДКЦ "Поликлиника"

Тел. за връзка: 0896 277 976