Накити от 14 век на българска принцеса представиха в Исторически музей-Казанлък

Днес, в Исторически музей „Искра“ бе представено средновековно съкровище от 14 век на неизвестна българска принцеса, намерено преди 4-ри години в автомобила на иманяри. На пресконференция проф. д.и.н. Николай Овчаров представи съкровището на тракийската принцеса и 8 монети, които ще останат достъпни за всекидневно посещение и през следващите седмици.

През 2017г. при специализирана акция полицейските служители спират за проверка червен джип в обедните часове на 17-ти ноември. Странното държание на шофьора и пътника, подтикнали униформените да претърсят автомобила. След откритите накити и два електро капсул-детонатора, полицаите светкавично предприели и претърсвания в домовете им. Там е намерен и кашонът със средновековна керамика.

Накитите на високопоставената дама, вероятно жена на деспот или севастократор, за която е реконструиран образа по изображение на болярката Арета, съдържат висулки от наущници и обеци; огърлица изработена от два вида мъниста от полускъпоценни камъни – кварц и карнеол; сребърна с позлата торква; наушници и долна част на червенофигурен кратер.

Съкровището допълват и 8 монети. Най-ранната сред тях е римска бронзова монета на император Каракала (211 – 217) отсечена в Анхеало ( дн. Поморие). Останалите седем монети са златни. Най – ранната е на никейския император Йоан III Дука Ватаци (1222 – 1254). Останалите монети са от първата половина на XIV век. Три от тях са от съвместното управление на византийските императори Андроник II и Андроник III Палеолог и са от периода 1325 – 1352, а други две от самостоятелното управление на Aндроник III Палеолог, отсечени през 1328 – 1341 г. Най-рядката сред монетите е перперата на Йоан V Палеолог с Йоан VI Кантакузин (1347 – 1353).

Проф. д.и.н. Николай Овчаров допълни, че накитите и монетите са били съхранявани заедно в ковчеже, което вероятно е било заровено при форсмажорни обстоятелства.

„Може ли да бъде крънската принцеса, може разбира се“, каза проф. Овчаров и поясни, че Крън е бил основния град в този район, който и до ден днешен е нелокализиран. Новата теза, по която започва проучвания професорът е, че средновековният Крън се е намирал на мястото на Казанлък.

През есента, за 120-та годишнина на музея, в книга с 56-страници и работно заглавие „Крънската хора и съкровището на принцесата“, проф. Овчаров ще предложи на туристите в Казанлък, че не е известен само като Долината на тракийските царе, но това е една от най-важните средновековни области за Второ българско царство. Бижутата на казанлъшката принцеса ще бъдат показвани в експозиция с манекен, върху който ще бъдат поставени украшенията.