Двувековният казанлъшки кестен с трето място в конкурса “Дърво с корен“

На трето място в категория „Вековните дървета говорят“ се класира близо двувековният питомен кестен, растящ в двора на казанлъшкия девически манастир „Въведение Богородично“. Това бе обявено по време на церемония, която се проведе онлайн.

Номинациите в конкурса бяха разгледани, съгласувани и решени от 4-членно жури. В категория „Вековните дървета говорят“ са постъпили 18 предложения. Сред номинациите, най-честите видове са били орех, чинар, кестен, дъб, черница, круша и бук. Дърветата са били между 100 до 1000-годишни.

„Питомният кестен е роднина на бука и на дъбовете, едни от най-разпространените видове в нашата страна. Питомният кестен заема особено място в живота на хората още от древността. Свързва се с неговите качества на плодовете за храна, и се свързва с изключително ценната дървесина използвана и за укрепяване на противолавинни съоръжения в Швейцария, една изключително ценна и трайна дървесина.

Тази година ние връчваме наградата на трима номиниращи - Стефан Саранеделчев, Петър Марчев и Методи Маринов. С един сърдечен поздрав от дендрологична гледна точка за избора на това дърво.

Едно дърво, с неговия специфичен хабитус, не толкова като вид, винаги впечатлява хората и вие сте обърнали внимание, което ви адмирираме от журито.

Едно вековно дърво говори, когато срещне сърце, което да приеме този разговор и вие сте едни от тях, за което ви поздравявам сърдечно.“, заяви гл.ас.д-р Евгени Цавков, член на журито на конкурс „Дърво с корен“.

За първи път в 11-годишната история на инициативата едно и също дърво печели и в двете категории, победителите в които се определят чрез публичен онлайн избор. В приключилото на 20 януари тази година гласуване най-голяма подкрепа – 481 гласа – получи Старата черница в центъра на Велики Преслав, която стана носител на титлата „Дърво с корен“ за 2020 г. Първенец в категория „Вековните дървета говорят“ също оглави Старата черница.

170-180-годишен кестен води историята си от 19 век. През 40-те години на 19 век монахините купили земята, където сега е разположен манастирът. Започнали облагородяване със засаждане на декоративни и плодни дървета, храсти, изграждане на монашески килии и висока ограда. Предполага се, че по това време е засаден кестенът.Според публикувани спомени от края на двадесетте години на 20 век в местния вестник „Казанлъшка Искра“, това е било по инициатива на турчин, преселил се в Казанлък от Мала Азия, който е създал нещо като разсадник за орехи и кестени. За съжаление, в течение на годините, най-вече след строителството на нови жилищни сгради през последните 70 г., кестенът в манастирския двор е може би последното оцеляло вековно дърво от този вид в Казанлък.

Снимки: Петър Марчев