Близо двувековен казанлъшки кестен се бори за приза “Дърво с корен 2020“

170-180-годишен кестен, пуснал корените си вече близо 2 века в двора на казанлъшкия девически манастир „Въведение Богородично“ е сред 22-те предложения за номинация в конкурса "Дърво с корен 2020". Това е 11-ото поредно издание на конкурса, събиращ историите на дървета, които са оставили спомени в сърцата на хората. В тазгодишната надпревара за любимо българско дърво са постъпили 22 предложения от различни краища на страна. До финалния кръг достигнаха само 13 дървета, разделени в две категории - 10 номинации в категория "Дърво с корен" и три в категория "Вековните дървета говорят.

Гласуването ще продължи до 20 януари 2021 г. на интернет страницата на фондация „ЕкоОбщност“.

Казанлъшкият кестен попада в категория "Дърво с корен 2020". Своята история води още от 19 век.

Казанлъшкият манастир води своето начало от 1828 г., но първоначално се е помещавал в друга част на града. През 40-те години на 19 век монахините купили земята, където сега е разположен манастирът. Започнали облагородяване със засаждане на декоративни и плодни дървета, храсти, изграждане на монашески килии и висока ограда. Предполага се, че по това време е засаден кестенът.  Според публикувани спомени от края на двадесетте години на 20. век в местния вестник „Казанлъшка Искра“, това е било по инициатива на турчин, преселил се в Казанлък от Мала Азия, който е създал нещо като разсадник за орехи и кестени. За съжаление, в течение на годините, най-вече след строителството на нови жилищни сгради през последните 70 г., кестенът в манастирския двор е може би последното оцеляло вековно дърво от този вид в Казанлък. 

През 1857 г. на десетина метра от него започва строителството на манастирската черква. През 1872 г. в манастира е открито девическо училище. През юли 1877 г. Казанлък е освободен от Предния отряд на ген. Гурко. Част от бежанците, както и местно население, се подслоняват зад стените на манастира. Войските на Сюлейман паша настъпват, завладяват Казанлък и неговия манастир, като избиват приютилите се там българи. През декември месец същата година, за втори път руските войници и български опълченци освобождават Казанлък, а част от градите на манастира се превръщат в болница за ранени руснаци и българи. Животът на някои приключва там, а телата им са погребани на метри от кестена.

Снимки: Петър Марчев