Да бъде поставена паметна плоча на Петя Павлович в Казанлък гласуваха общинските съветници от местния парламент

Местният парламент прие предложението на Мария Цонева - заместник-председател на Постоянна комисия по култура, туризъм и вероизповедание при Общински съвет – Казанлък за поставянето в градинката на НЧ „Искра – 1860“, паметна плоча на Петя Павлович. 

Докладът беше гласуван на днешната редовна сесия, която се състоя в зала "Инфра". Непосредствено преди заседанието, коледарска група от ОУ "Георги Кирков" отправи коледен поздрав към съветниците, след което бяха представени членовете на новоизбрания Младежки общински съвет на Казанлък.

Петя Павлович е родена на 28.09.1939 г. в гр. Казанлък, тя учи в Българската държавна консерватория, дирижиране – при Васил Арнаудов, Димитър Русков и Самуил Видас. В периода 1967 – 1984 г. тя създава и ръководи в Казанлък първата в България Хорова школа, съставена от 7 хорови формации: Детски хор „Искра“ и Камерен състав към този хор, Смесен хор „Петко Стайнов“ и Камерен състав към хора, Детски хор „Буратино“, Хор на момчетата и Юношески смесен хор.

От 1985 г. Петя Павлович работи в гр. София като Главен диригент на Формация „Кантус” при БНТ /1985-1992/, Главен диригент на хор „Морфова-Прокопова” при Националната библиотека „Св. Кирил и Методий” /1986-1992/, диригент на Хор „Темелко Ненков” – Перник /1985/ и смесен хор „Родна песен” – Хасково /1990-1992/.

От 1992 г. до 2000 г. Петя Павлович работи отново в Казанлък, където подновява работата си с Детски хор „Искра” и Смесен хор „Петко Стайнов”, като едновременно с това основава в гр. София и Нов Академичен Хор „Св. Св. Кирил и Методий” при СУ, който съществува от 1992 до 1997 г. През 2000 г. тя създава Хоровата школа „Св. Параскева” при едноименния храм в гр. София, която включва детски и младежки състав. След проблемите в Българската църква през 2004 г., съставите са приютени от Национална художествена академия в гр. София, тъй като голяма част от хористите са студенти от Академията. Тази хорова школа, Петя Павлович ръководи до смъртта си. Многобройни са гостуванията на нейните хорове в различни европейски страни: Германия, Гърция, Италия, Словения, Молдова, Русия, Унгария, Финландия, Чехословакия, Югославия.

Особено ценни са лауреатските звания и престижни награди от международните хорови конкурси: „Бела Барток”- гр. Дебрецен, Унгария /през 1978 г., когато детския хор „Искра” завоюва две първи награди със 100 точки от 100 възможни – прецедент в историята на този реномиран конкурс за съвременна музика/, ”Гвидо д’Арецо” – гр. Арецо, Италия /1980 г./, Майския хоров конкурс „Проф. Георги Димитров”- гр. Варна /1981 г./, международните фестивали за детски хорове в гр. Целие, Словения /1973 г./, гр. Балатонфьоред, Унгария /1994 г./ и други.

В България, Петя Павлович участва периодично в концертите от „Панорама на българското хорово изкуство” и в ежегодните прегледи „Нова българска музика“, Републикански фестивал на художествената самодейност /от 1969 до 1979 г./, Международния фестивал за камерна музика „Златната Диана” – гр. Ямбол, Международен фестивал за източно-православна музика – гр. София, Международни срещи на академичните хорове – гр. Благоевград и в още много други хорови събития. Петя Павлович е участник и водещ на самостоятелни музикални предавания по програми „Хоризонт” и „Христо Ботев” на БНР /1986-1992/, член на международни журита в България и Полша, член на УС на Българския хоров съюз от 1990 г. и Артистичен секретар на Фондация „Петко Груев Стайнов” до края на живота си. Има издадени две грамофонни плочи, както и дългосвиреща плоча „Кантата за Априлското въстание”, по повод на 100 годишнината от Априлското въстание, многобройни записи за БНР, компакт диск „С нами Бог” с източно-православни песнопения в изпълнение на Камерна формация „Кантус” при БНТ /1990/. Петя Павлович умира на 17 май 2007 г. в София.

Изграждането на паметната плоча, която ще бъде поставена във връзка с 85-ата годишнина от рождението на Павлович, ще бъде осъществено чрез дарения.