11:52 | 14 септември 06 1874

Спомен за вкусните манджи, красивите мъже и жени и народните танци, ще отнесе със себе си от България и Казанлък една млада японка

Когато преди две години дипломираният магистър по международна политика от Университета в Киото идва тук, не познава никого. Знае български на задоволително ниво, но за сметка на това си има вече българско име, от български кръстник - Владимир Маринов. Българинът "кръщава" старателната японка Нацуне в Надя, в курса по български език, който всички кандидат-доброволци за страната ни преминават. Преди това политоложката трупа опит една година в Китай и после в правителствения отдел на компанията "Ай Би Ем".
За двете си години престой в България освен симпатичния български, който е усвоила и торбата с приятели, е успяла да научи цяла армия деца и възрастни хора на едно от традиционните японски изкуства - оригами. Хартиени скулптори правят вече в училището в квартал "Кармен", в дома за стари хора No1, в детската градина в Енина. Благодарение на Нацуне за Енина и талантливите деца там в ОДЗ "Яна" знаят вече в почти цяла Япония, а етнографската сбирка в село Кънчево, редена с много любов от Надя, трупа слава отвъд цяла Азия. За двете години работа в Казанлъшко Надя и колегите й успяват да научат много за българския бит, за нашите следи назад в древността и, за природата ни. С нескрит възторг разказва за "уроците" на Светла Пантулова по точене на българска баница, замесване на козуначени кифлички и боядисване на великденски яйца.
Особено впечатлена остава японската политоложка и от народните ни танци: без колебание записва курс в ансамбъл "Палавници" и две години по късно тропа умело на градския площад в Казанлък, нагиздена в шарен сукман и сляла се с детската плетеница. Танците не са нова страст за дребничката и ефирна млада японка. Като студентка в Киото, Нацуне стига до 6-то място в национален конкурс за латино танци.
От трайните си спомени, които ще отнесе със себе си в своята родина, ще са и впечатленията й за българските "много яки, мускулести мъже" и "красивите, много красивите българки". Както и въпросът: "Защо мразите азиатците?". Последното, повече като недоумение, отколкото като въпрос-присъда, впечатлило младата японка като отношение, особено в големите ни градове.
Типично за японка, Нацуне спести най-важното, че след нея и колегите й, в Казанлък няма, поне засега, да има други японски доброволци.
От офиса на Джайка тук не продължават повече с обясненията, а и Нацуне не желае. Предпочита да говори за работата си тук, за новите играчки, които децата на Енина вече имат, благодарение на нея и нейните приятели, за траките, за които преди да дойде тук не е знаела нищо, за българската боза, с която не може да свикне тук, за българската сватба, белязала 31-ви рожден ден, за японските вишни, засети от нея и колегите й в двора на казанлъшката черква "Успение на Пресвета Богородица". И всичко това подплатено с много любов ... същата, която е превърнала японците в най-големите пацифисти в света. Въпреки травмата, носена вече 61 години. От бомбите, от запалените черкви на Хирошима, от мириса на изгоряла човешка плът.
"И има и няма травма от това в Родината ми", споделя Нацуне. Важното било за "хората да разберат, че политиците правят войната и бомбите, не те. Войната е много тъжна история и млади японци не обичат това. Ние в Япония от малки се учим на мир". Последното повече като послание, отколкото като за раздяла. По простата причина, че такава няма да има. Заради следите, оставени от Надя Хаяши и колегите й тук.
Яна Трифонова