Бат Сали подава ръка на ромски деца- иска да ги образова

“ Какво става, когато Зайо Байо навърши две години? “, пита учителката смълчаното мургаво общество. Въпросът препъва интелигентите гости, дошли да уважат поканата на 54-те деца от началното училище в село зимница, Мъглижко .

Обажда се симпатичната мургава Нейка- от първи клас- отличничка, която знае: “Зайо просто започва третата си година.”. Следват ръкопляскания и лоши изводи за незнаещите гости, уважили лаконичната покана на учениците по повод деня на буквите и връчването на удостоверения на завършилите успешно първи клас. Нейка е от умните: знае да смята дори на компютър. Демонстрира това с уверност в специалния кабинет, обзаведен с 6 нови компютърни конфигурации по правителствената програма за компютъризация на българското училище. Тя и съучениците й обаче знаят още много неща: дузина български стихчета, тест за интелигентността на всеки един българин, десетки български песни- народни, азбукарски, патриотични, забравени от поне едно българско поколение. Пеят хлапетата- при това от сърце и с пълни гърла.

Сред гостите бе и българската ромска гордост- Стефан Кемалов, бат Сали, дошъл за да открие ромски ученолюбиви деца, на които да подаде ръка в следващите учебни години. Убеден, че само “който се учи, той ще сполучи”.

Заръката е предадена ведно с изстраданото ромско откровение от прочутия “Биг брадър”, че днешният живот е суров и труден за неуките. Затова, ако искат да го променят, и дори да станат министри и депутати, децата от неграмотните семейства не бива да следват пътя на неуките си родители.

Бат Сали е важен гост на буквеното тържество- поканен е от управата на училището, в което няма нито едно българче. Просто защото в селото са кът- само три са и те учат в училището на съседното село Ветрен. За празника Стефан Кемалов се е приготвил: има подарък за всяко едно от децата. И обещания- за най- добрите и отличните догодина- стипендия и екскурзия – чак до морето. Стига да учат, за да сполучат. .

За началното училище в село Зимница празникът на светите братя е събитието на годината. То е и тест по патриотизъм и себеотдайност за шестте учителки, пътуващи ежедневно по 30 километра от Казанлък и Стара Загора, за да учат на сполука, българско четмо и писмо новите българи, 90 процента от които започват първи клас без да знаят нито една дума на български.

В десетилетието на ромското включване, 128- годишното българско училище на селото изглежда така: кротко чакащи в подредените класни стаи новия отоплителен сезон печки на дърва, вехт, но грижливо обгрижван портрет на патрона на училището - създателят на първата българска история – Паисий Хилендарски, чисти и спретнати класни стаи, въпреки четвърт вековните чинове в тях, пазещи духа на 70-сте на онова време, малък, но подреден двор, в който липсва контейнер дори за опаковките от вафлите , които ръфат в междучасието. Възпитателната роля в случая е поверена на училищния бодигард Наньо , който срещу 120 лева месечно и шест часа дневно работа с пръчка учи ромчетата на естетика. И уважение към природата. И явно успява, защото единственото цвете, предназначено за учителката на успешно дипломираните първолаци - Таня Колева – бял божур, оцелява въпреки еуфорията около сладките дарове на бат Сали..

“За да работиш сега в подобно училище, и въпреки това да успяваш да го оживиш, е нужно много търпение и любов. И вяра, че усилията ти ще се увенчаят с успех. Сами сме. Държавата ни стана много административна, покрай нея и образованието- а са нужни дух и подкрепа, за да направиш от тези деца истински граждани”, изповядва на изпроводяк просветната си болка директорката на школото- Павлина Павлова. Дошла в малкото село преди година , но твърдо решена да спаси поне няколко ромски млади съдби от непросветлението и обречеността, в които тъне сега етносът им. Споделеното от нея е удавено в поредния песенен глъч- този път от ”Високите сини планини”.

Най- щастливи са четвъртокласниците. Може би заради хоризонта, който им се отваря след дни: имат два пътя пред себе си: да продължат да гонят хоризонта и мечтите си за един по-сносен живот, или да спрат- закотвени в гетото до края на живота си. Последното със сигурност ще довърши административната ни държава.

Деляна Бобева