13:09 | 11 май 06 1374

"Ние сме и романтици и ентусиасти"

- Господин Гайдаров, преди 15 години, в какви условия бяха създадени музикалните паралелки в СОУ "Екзарх Антим I", как се зароди идеята за това начинание?
- Музикалните паралелки са създадени през 1991 година, а две години по-рано аз основах в Казанлък детско-юношеския фолклорен театър "Показалец". В него участваха много деца, които имаха огромното желание да свирят и да пеят. Сметнах за необходимо, че на ансамбъла му е необходима по-професионална подготовка в музикално отношение и така се роди идеята за създаването на паралелки за народни инструменти. Срещнах съмишленик в лицето на тогавашния директор на СОУ "Антим I" Христо Нонов и така със собствени сили и средства, стъпка по стъпка се постави началото на тези паралелки. Започнах да събирам деца в началото на лятото и през септември паралелките вече бяха факт. Като първите ни деца, в по-голямата си част бяха от ансамбъл "Показалец", друга - от Стара Загора, където с покойния вече Георги Владев, направихме сериозна агитация и рекламна кампания. Така тръгнахме…
- И стигаме до днес, когато в паралелките има деца от цяла България…
- Да, наистина имаме деца от цялата страна. В паралелките учат деца от София, от Русе, Стара Загора, от Радневския край, Гълъбово, Калофер, Габрово. Може да се каже, че вече паралелките имат много голяма популярност в музикалните среди и не можем да се оплачем от липса на интерес.
- Започнахте с една паралелка, колко са в момента ?
- Идеята в самото начало беше да бъдат създадени две паралелки - една от първи и една от осми клас със засилено изучаване само на фолклор. Една година по-рано бе създадена паралелка за класическа музика, която в момента не съществува, двете паралелки в начален курс се сляха. След това, имаше един период, в който не ни достигаха деца и бе взето решение да бъдат слети и осмите класове.
- Казанлък общо взето е консервативен град по отношение на новостите, които се появяват, особено в културното пространство, как се посрещна тогава едно такова явление, като паралелките?
- Трудно беше, не че сега е по-лесно. За тези 15 години на съществуване не е имало година, в която да не се е чуло, че ще ни закриват. Но то така ни тръгна още от началото - шефът на тогавашната "Просвета" Стефан Бакърджиев, малко след като се подписа на документа за създаването на паралелките, пожела да го анулира с репликата "Какво ще ги правим сто гайди в града". Оказа се обаче, че тези сто гайди са необходими, защото през годините Казанлък се разви в духовно отношение, стана по-богат и фолклорните паралелки са част от това богатство.
- Тези паралелки са единствени по рода си в цялата Старозагорска област?
- Да, в цялата област няма такива паралелки за народни инструменти. Успяхме да създадем един кръжец от колеги специалисти, които милеят за тези паралелки и всеки от тях има голям принос за развитието и качественото обучение на децата. По този начин вече имаме име и авторитет не само в Казанлък, а и в цяла България. Благодарение на тези паралелки в цялата страна знаят къде се намира СОУ "Екзарх Антим I" и какво се прави в това училище. Смея да твърдя това най-отговорно.
- 15 години вие сте на върха, как се поддържа това темпо? Не е имало конкурс, в който да участвате и оркестърът, хорът и индивидуалните изпълнители да не са взимали призови награди?
- Много трудно се поддържа това темпо, защото тъкмо научим децата да свирят и да интерпретират музикални пиеси, да свирят оркестрово и те завършват, а ние започваме пак отначало. Всяка година наново, с много труд. Лично аз приемам работата си с децата като игра, много я харесвам, много я обичам и й отдавам цялата си душа и сърце. Това не може да не се отрази и на учениците, които също свирят и пеят от душа и сърце. Тези успехи се постигат и с много професионализъм и търпение.
- А ентусиазмът? В днешно време, за да гледаш по този начин на работата си трябва да си и романтик, при ширещата се девалвация на българското образование и на учителската професия, а и на много други ценни за българина неща?
- Може да се каже, че сме и романтици, и ентусиасти. Приемаме работата си присърце и едва ли не денонощно мислим за обучението на децата, какво да направим повече, за да повдигнем българския им дух.
- Преди една година към паралелките беше създаден и ансамбъл "Гъдулица"…
- Ансамбъл "Гъдулица" винаги е съществувал в представите и сърцето ми. Винаги ми се е искало да направя ансамбъл, който да продължи моето дело от 1989 година, когато съществуваше "Показалец". Тогава срещнах много трудности при основаването на ансамбъла, никой не искаше да ми помогне, никой не знаеше, какво ще правя и какви са намеренията ми. Миналата година, когато създавах "Гъдулица", аз вече знаех точно какво ще правя. Имахме и базата в училище, благодарение на нашия директор Иван Матанов…И така за една година резултатите са вече много високи. Дори в тазгодишното издание на "Орфеево изворче" в Стара Загора спечелихме второто място сред ансамблите, което много ни радва, разбира се, защото пред журито, председателствано от Даниела Дженева не беше никак лесно да пеем и да свирим. Но пък получихме нейните лични поздравления за постигнатото.
- Имате ли претенции към учебните програми? Като качество на обучение, тези музикални паралелки гонят нивото на специализираните училища в Котел и Широка Лъка, но вие не разполагате с техните нормативи за специализирано обучение, все пак работите в условията на общообразователно училище. В този смисъл достатъчно ли ви е времето за обучение?
- Времето никак не е достатъчно за подготовката и обучението на децата и затова ние ги обучаваме допълнително съвсем на доброволни начала от страна на преподавателите. По този начин търсим по-високи резултати и ги постигаме. А ако използваме само времето, регламентирано по учебните програми, по никакъв начин не бихме имали тези успехи.
- Какви са другите проблеми на музикалните паралелки?
- Костюмите са голям проблем. Непрекъснато търсим костюми и за паралелките, и за ансамбъла. Тази година със собствени средства съумяхме да ушием костюми за танцьорите от начален курс, но проблемът остава за концертния състав на ансамбъла, за хора и оркестъра. Надявам се в най-скоро време да бъде решен и този проблем.
- Каква е съдбата на учениците, които завършват вашите паралелки, каква част от тях продължават обучението си във висши учебни заведения и каква е реализацията им след това?
- Процентът на учениците, които кандидатстват намаля. И това най-вероятно е адекватна реакция на ставащото напоследък в България. А иначе, сто процента от кандидатстващите наши ученици са приемани в Музикалната академия в Пловдив, в Шумен, а от скоро такава специалност има и във Великотърновския университет. След завършването обаче, реализацията на децата е трудна, закриват се ансамбли и кой знае за каква реализация не може да се говори, като изпълнители. Но най-малкото, те ще станат педагози, като нас, което много ни радва. Всяка година завършват по 26 деца, от тях една пета да продължат нашето дело, това вече е сериозен признак, че фолклорът в България няма да бъде забравен и че традициите ще бъдат съхранени.
- Какви са бъдещите планове на паралелките и ансамбъла?
- След концерта другия петък, следва участие в МФФ "Младежта на Балканите" в рамките на Празника на розата, както и в пресъздаването на ритуала "Розобер". Ще направим малка почивка, след което следва подготвителен лагер на "Паниците", като миналогодишния, който беше изключително ползотворен. Там за една смяна от десет дена, свършихме работа, която ансамблите вършат за една година. В плановете ни влиза и турне в чужбина.
ДОЛИНА