10:35 | 18 май 06 2419

Актъорът Георги Ташев:

Господин Ташев, защо се върнахте в Казанлък?

Поне по три причини: първо, защото театърът, в който рабитих 20 години, се превърна в нещо, което почти не създава желания от мен продукт и загуби онази претенция, която имаше. Имам предвид качеството на това, което създаваше. Другата причина е ,че в Казанлък съм роден, харесвам най-много този град, макар че съм живял в седем-осем града в България дълго време. Тук имам приятели, които с не по-малък ентусиазъм създават културен продукт и във всчики случаи тази атмосфера на казанлъшката култура ми е липсвала през тези години. Това, което съм учил и работил мога да реализирам и сам, а казанлъшките деца, защото аз съм работил само за деца, го заслужават.

Имаше един период, в който атмосферата, за която говорите, липсваше в града. Тя ли беше тази, която Ви накара да го напуснете?

Ако говорим за 1996г., не е била това причината, просто имах ангажимент към театъра с един спектакъл, който просъществува в продължение на 13 години и е обиколил много държави- от Холандия до Япония, върнах се в театъра, за да си спазя този ангажимент, защото беше по- удобно и за спектакъла, и за тези, които са го създали, а и аз съм свикнал да бъда лоялен към това, което са ми дали възможност да свърша. Още повече, когато то е стойностно, говорим за спектакъла “ Човекът от Ламанча “ на Петър Пашов, който сме играли в Казанлък по време на едни Чудомирови празници. В рамките на три години, когато имах този ангажимент, работих с театъра, но бях убеден, че отново ще се върна в Казанлък и го направих.

Сега как се чувствате в Казанлък?

Чувствам се много добре. Нали знаете, че човек живее заради предизвикателствата, а в Казанлък има достатъчно. В областта на културата предизвикателствата са страхотни, защото има два вида култура в града- една, която някой, по неведоми пътища, субсидира безумно, харчи парите на данъкоплатеца за нещо, което не създава продукт. В същото време има качествен продукт в областта на културата, който не се финансира изобщо от Общината и аз съм убеден, че парите не са единствената причина да се случи нещо стойностно и качествено и нямам предвид само театъра, а и художниците, които работят в Казанлък, писателите, поетите. Не мога да не се гордея с факта, че моят приятел Веско Стоянов има отпечатан разказ в американско списание. За да издаде една книжка, трябва да се моли на този или онзи, а в същото време четвърт милион се разпиля ей така в т. нар. “професионален театър“ и за съжаление хората са подведени, защото професионален театър е всеки, който не е аматъорски, тоест частен, кооперативен, общински и т. н. Ако казанлъчани чак толкова са мечтали да имат професионален театър, те можеха да съставят една частна трупа или театър, който да има ангажименти към Казанлък и да създава стойностни продукти. Пак ще дам пример, в рамките на Чудомирови празници, за 6 дена 6 хиляди зрители са посетили спектаклите на театрите, които гостуваха. В същото време т. нар. професионален театър има 15 хиляди зрители за цяла година. А това е предизвикателство в крайна сметка.

Другото предизвикателство явно е работата Ви с децата от “ Възродена Искра”?

Аз мисля, че работата с децата е нещо, което е комплексно. Имам предвид това, което им се предлага като продукт, давайки си сметка, че в сегашния етап на конюктурна културна среда, децата вече имат една друга претенция- те не желаят само да бъдат зрители, те желаят да бъдат участници. Всички тези риалити шоу, състезания създават тяхната обща представа за участието им в какъвто и да е културен факт. Водейки децата на дискотека в “Десперадо” или в “Куикли” за Празника на буквите е нещо, което, според мен, е нередно. По- добре те да си отидат на дискотека, за да се веселят. Разбира се, трябва да има механизъм, при който да няма “ пипни ме”, “щипни ме”, трябва да има нещо, което да им създаде наистина условия за детска дискотека. А мястото за Празника на буквите е или училището, или библиотека “Искра”, защото детският отдел е на 80 години. Тези, които се занимават с деца трябва да разберат, че за тези неща няма кой друг да се погрижи. На родителите не им е работа- те плащат данъци, за да може професионалистите да създадат условия за това. Трябва да се създава такъв продукт, който по емоционален път да им разкрие онези възможности, с които да направят по- лесно своя избор в живота. Културният продукт има една единствена претенция- да обогатява въображението на децата, да им даде възможност да добият кураж и самочувствие да учасват в живота, като се реализират, а не като странични наблюдатели. Тази тема не е непостижима и за нея не са необходими 240 хиляди лева.

Преди месеци беше учредено ново сдружение “За община Казанлък”. Вие сте негов член, защо се впуснахте в политиката и до къде ще стигнете?

Първо, защото смятам, че това не е политика – това е задължение на гражданското общество, задължение е да участва. Може би защото ние, когато сме били деца, сме били само зрители и продължавме да сме зрители как не се спазват законите, как се разхищават общински пари, как някои хора правят всичко възможно, за да ограничат достъпа на контрол на гражданското общество. Скоро имах разговор с мои приятели от улицата и има една грешна постановка: понеже политическата ситема, така, както е структурирана в България, не работи, затова гражданското общество избуява. Но това изобщо не е вярно, защото в Европа политическата ситуация е структурирана много отдавна, има страхотни правила и работи по тях. Въпреки всчико, там гражданските сдружения са много повече, отколкото е необходимо да бъдат. Политическите партии по техните правила имат едно задължение- да участват на избори и тези, които спечелят, да управляват. Там гражданското общество няма никакъв пръст. В рамките на мандата на този, който е спечелил управлението, гражданското общество осигурява контрол по най- простия начин - има достъп до информация, която не е класифицирана и тази информация им дава правото да са страна в спор. Гражданското общество не е политика. Претенцията на това, което се опитахме да създадем и то е факт, е едно гражданско сдружение, което има претенциите да работи и да реализира себе си като коректив и като двигател на неща, които трябва да се създават, защото през последните години само рушим. То има претенцията само за Казанлък, ние да си “изметем нашето дворче”, за да си е чистичко и оттам нататък да чакаме да ни оправи някой – било “Атака”, било нещо друго.

Какво е да си Георги? Има ли история лично Вашето име?

Да си Георги е хубаво. Аз съм кръстен на дядо си Георги, той е от Струмишка Македония, а родът се е разпилял по време на Кресненското въстание. Една част от моя род се засели в Петрич. Дядо ми е кръстен на дядо си, а някой го е кръстил него на Св. Георги. Ако името изобщо задължава с нещо, то е, че има ли ламя, трябва някой да е убиецът. Защото ламята е ненаситна и колкото повече гълта, толкова повече огладнява. Та, трябва да убием змея.