11:04 | 18 май 06 1358

Цветан Георгиев е 31- годишен. Женен е, с едно дете. Завършил е Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”- специалност “Български и история”. Работи като журналист в радио “Вис В

Предизвикателство ли е да бъдеш журналист в Казанлък?

Трудно е да бъдеш журналист в Казанлък, в един не толкова голям град, но пък затова е интересно. Има голяма разлика в спецификата на работа на един журналист от големия и малкия град. Въпреки че Казанлък наброява 52 хиляди души, голяма част от хората се познават и трудно се работи.

Телевизията и радиото в днешно време интелектуална храна ли са за хората?

И да, и не. Има различни виждания по този въпрос. Като пример ще дам всички онези дискусии, които се разиграха покрай “Биг брадър” и “Вип брадър”. Затова пък има много качествни предавания, като “Памет българска” по БНТ и други такива, свързани с нашата история. Зависи от предаването и от схемата на телевизията или радиостанцията. Общо взето, форматите на медиите са направени така, че за всеки да има по нещо- било то духовно или за развлечение. Всеки си избира какво да гледа.

Защо избрахте журналистиката?

Много случайно. Сякаш сама ме избра журналистиката. Буквално веднага след като завърших започнах работа тук. Абсолютно случайно, като някакво предизвикателство, даже като авантюра. И така… 7 години. Не усетих как минаха.

Каква е Вашата награда като журналист?

Награда- силно казано. Искам да чувставм удовлетворение от това, кото правя, да ми е приятно, да ми е интересно. Журналистическата професия има един чар- че не е стационарна. Срещаш се с много хора, по един или друг начин приемаш техни лични емоции. С всяка една среща откриваш различни неща у другия. Това е хубаво, защото опознаваш хората. Определено смятам, че много ми даде в тази насока- много по- лесно скъсявам дистанцията в частното си общуване, по- лесно сякаш разбирам проблемите на хората. В други моменти е много напрягащо- срещаш се с много проблеми, мъка на хората и ти идва в повечко.

Кой ресор от журналистиката най- много Ви допада?

Аз от доста време се занимавам с политическите партии в Казанлък. Много от партиите в града са се родили пред очите ми. Видял съм израстването и сриването на много местни партийни величия през годините. Любопитна тема са партиите в един среден български град, взаимоотношенията между тях. Те са много важни за всяко едно общество и човек, ако се вгледа повече в действията, в структурите, в нагласите, ще си обясни много по- лесно отделни процеси, които протичат в общетсвото.

Кои са Вашите ценности в живота?

Опитвам се да бъда добър човек, поне според моите разбирания. Да бъда учтив, доколкото е възможно, с другите хора. Така или иначе, работата ми е свързана с повече усмивки сутрин, които, в определени моменти, въобще не са на лицето ми, но се опитвам да го правя. Старая се да бъда честен с хората, със слушателите, с приятелите. Спред мен е много важно да бъдеш искрен с хората, на които държиш, и за които работиш. Защото ако започне нещо с лъжа, то трудно издържа. Затова е важно човек да бъде искрен.

Опишете накратко себе си!

Смятам, че съм един уравновесен човек. Но когато избухна става доста голям вулкан от викове и не толкова лицеприятни думи. Много рядко ми се случва, слава богу! Свързани са най- често с работата ми, напрегнато е да работиш в електронна медия. Иначе съм верен към приятелите си, продължавам да поддържам връзка с тези от тях, с които не се виждаме толкова често. Смятам, че все още съм в тази възраст, в която разбирам младите, както и по- възрастните, с техните интереси, идеали, нужди. Обичам хората, които ме обичат и държа много на тях.

Пожелайте нещо на колежката си!

Пожелавам и първо здраве, което е много важно при тази здравноосигурителна ситема, да и се сбъднат мечтите, и то бързо, защото една остаряла мечта, дори и да се сбъдне, е толкова чакана, че човек не може да и се зарадва с пълна сила. Това ще я направи щастлива, защото, когато се сбъдне една мечта, тя сътворява следваща и следваща…