По случай Международния ден на радиото и телевизията, разговаряхме с двама журналисти от радио “Вис Виталис”.
Предизвикателство ли е да бъдеш журналист в Казанлък?
Предизвикателствата са много. Но мисля, че в малкия град предизвикателствата са по- малко, отколкото пред журналистите в големия град. Нашата работа е да бъдем близо до хората, да им даваме това, от което те се нуждаят. Работата, телевизиятя и пресата захранват хората с информация. Ние се стремим да бъдем близо до тях, за да им даваме тази информация. Това е нашата работа накратко. Що се отнася до предизвикателствата, има, но без тръпка не е възможно да се работи. Добре, че сме млад екип и работим лесно, допълваме се.
Телвизията и радиото в днешно време интелектуална храна ли са за хората?
Интелектуалната храна, това са книгите. Хората, които се интересуват от изкуство, влизат в театрите, музеите, ходят на кино. Журналистиката дава нещо различно. Основна задача на журналистите е да информират хората за това, което се случва в живота ни и някъде из по- високите етажи на властта. Може би е интелектуална храна, но основно изкуството е това, което може да захрани хората интелектуално.
Защо избрахте точно журналистиката?
Това беше моя мечта, макар и да звучи тривиално. Обикновено децата си мечтаят да станат учители, лекари. Аз си мечтаех да пиша. Но не романи, стихове или есета, а да пиша статии. Завърших “История” в Софийски университет и, благодарение на високия ми успех,
записах втора специалност “Журналистика”. Допаднаха ми хората, с които се запознах в Журналистическия факултет, допадна ми практиката, в последствие животът ми предостави възможност да започна работа в медия. Надявам се, че оправдавам очакванията на хората, за които работя, и сега си върша работата, надявам се съвестно.
Каква е Вашата награда като журналист?
Наградата е не толкова да ме оценят хората, колкото да бъда полезна. Човек зад кадър също е полезен. Не е важно да те виждат, да вдигаш високо ръка, да призоваваш, да обещаваш- това, което знаем, че правят политиците. Може да си зад кадър, да си една малка бръмка от машината, но която бръмка движи все пак колелото на живота. Моята най- голяма награда е да бъда близо до хората и да им бъда полезна с каквото мога тук, от мястото си на радиожурналист.
Кой ресор от журналистиката най- много Ви допада?
Този ресор, в който работя. Аз следя всичко, което се случва в сферата на социалните дейности, донякъде и на образованието, на културата. С моите колеги се допълваме, защото всеки един си работи в своята си ниша, но споделяме това, което работим, понеже сме екип. А едно предаване се прави от екип, а не от отделен човек. Нищо, че хората чуват само гласа пред микрофона. В същото време за него работят много други хора, включително и техническте лица- звукорежисъорите и хората в монтажната.
Кои са Вашите ценности в живота?
На първо място поставям семейството- детето ми и съпруга ми. След това работата, кариерата не мисля, че е от някакво значение. Също близките, приятелите. Те са на преден план, те са важни.
Опишете накратко себе си!
Аз съм последователна, емоционална, дисциплинирана, понякога до неузнаваемост, отговорна- често съм го чувала отстрана на моите колеги, което е комплимент. Накратко това съм аз!
Пожелайте нещо на колегата си!
Да бъде все така добър в работата си, добър професионалист, добър баща и съпруг. Да ни обича, да работим заедно за общото благо и цел- всички тук да сме полезни с нещо за хората, които са наша аудитория.
