Показват първия документален филм “Балканската война 1912 - 1913 г.“
Среща - разговор с киноведа доктор на изкуствознанието Петър Кърджилов в Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък ще се проведе на 26 септември, четвъртък, от 18.00 часа. Темата на срещата е "Образи от Балканската война" - ще бъде показан и дискутиран първият български домументален филм на Александър Жеков - "Балканската война 1912 - 1913 г.", сниман по време на това величаво събитие в новата българска история.
Най- старият български документален филм „Балканската война 1912-1913 година“ ще бъде представен в Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък в програмата на Дните на Европейското културно наследство от доктора по изкуствознание, Петър Кърджилов. Представянето ще се проведе със среща – разговор с най-сериозния изследовател на ранното българско кино д. изк. Петър Кърджилов.
Петър Кърджилов е доктор на изкуствознанието, киновед. Завършва кинознание във ВИТИЗ, сега НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Работи в българска национална филмотека, НСРТ, БНТ. Асоцииран член на сектор Екранни изкуства към Института за изследване на изкуствата към БАН. Издал е над 20 книги, близо 10 от които са посветени на изследвания на ранните години на българското кино. Работил е като заместник-главен редактор на списание „ФЕП“. През 1992 г. оглавява списанието „Фантастични истории“. Участвал е също в дейността на списание „Върколак“. Секретар е на Сдружението на българските писатели фантасти. Пише фантастика под псевдонимите Пит Къри и Питър Ърл Грейхард.
Доктор Кърджилов е роден е в Стара Загора, но корените му са свързани с казанлъшкото село Елхово – Милево. Има родственици, които живеят в Казанлък.
Кърджилов има множество публикации не само по специалността си, той е известен и като писател-фантаст. Зад гърба си, роденият в Стара Загора Кърджилов, има издадени много книги на разнообразна тематика. Сред тях, дори „Старогръцки митове и легенди“ в два тома. Сред най-значимите му трудове е първи том на изданието „Български игрални филми“ – Анотирана илюстрована филмография /1915 – 1948/, издаден в София през 1987 г. Изданието и до сега е един от основополагащите източници за историята на родното кино. Приносът на Кърджилов към българската филмова историография не спира до тук. Той има лични постижения, свързани с доказването на нови факти и обстоятелства от периода на първите стъпки на родното кино. Именно, сериозните му изследвания относно първата българска документална лента – филмът „Балканската война 1912-1913-а година“, ще бъдат фокус на разговора в казанлъшкия Музей на фотографията. По темата, авторът е работил много. През 2006 г. излиза книгата му „Загадките на филма „Балканската война“ - 2006 г., изд.“Титра“, а неговият дисертационен труд - „Филмът Балканската война в историята на българското кино“ е издаден от Институт за изследване на Изкуството през 2011 г.
„Загадките и времената на Българан е Галант“, „Светлопис за Илинден“ и особено, „Озарения в полите на Витоша“ - Летопис на ранното кино в София /1896 – 1915 г./, изд. БАН „Проф.Марин Дринов“ - 2016 г., са изследвания, които категорично говорят за сериозната научна работа на д. изк. Петър Кърджилов. За последната разработка, авторът получава номинация за Наградата на Българската филмова академия за теория и критика – 2017.
Акцентът на срещата в Казанлък – филмът за Балканската война е предмет на изследванията на д.изк. П.Кърджилов, който, според рецензия, публикувана от в. „Капитал“ – „…разбива представата, че работата с архиви е едно скучно занимание…
С апломб Кърджилов доказва авторството на Александър Жеков, нарича филма му "едно от евангелията на родния кинематограф - най-ранното, най-първото, най-святото...". Съгласява се, че "Балканската война" не е съвършеният филм, но после пита - а съвършени ли са и всички текстове в Библията...“.
Д.изк. Петър Кърджилов има Награда 1988 в конкурс за разказ на „Народна младеж“ и Награда за писателско творчество „ Гравитон“ - 1993 г.
Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства – Казанлък
