14:48 | 07 април 06
1754
"Не съм казал нищо ново, но съм го казал по друг начин"
Както сам споделя за себе си сред любимите му занимания са на първо място е писането, обича музиката и свиренето на акордеон. Изкушавал се е и от театралната любителска сцена. Тези дейности обаче остават повече в сферата на любимите занимания.
- Писането на афоризми явно е повече от хоби, защото сте известен сред любителите на жанра. Как бихте го определили за себе си - страст, нужда или….?
- Роден съм на село. Баща ми ме научи на любов към книгата. Той беше изчел селската библиотека. Държа да каже, че той беше мъдър човек, от него съм се учил на ум. Майка ми пък беше жена с невероятно чувство за хумор. Заради нея заобичах българските пословици и поговорки. Започвам с тези обяснения, макар че на пръв поглед нямат нищо общо с въпроса. Тези хора обаче и това което са ми дали като духовност са в основата на писателските ми изяви сега. От малък обичам да чета, обичам пословиците, и съвсем естествено е, мъдростта, опита и натрупаните впечатления да предавам именно под формата на афоризми.
- Само афоризми ли пишете, това ли е вашият жанр?
- Да, определено. Имам и няколко кратки разказа и малко авторски вицове, афоризмите обаче са основното. Точно тази кратка форма е моят начин на изразяване, да кажа онова, което искам. Не съм казал нищо ново разбира се, но съм го казал по друг начин.
- Необходима ли е по-особена чувствителност за света, за да пише човек афоризми?
- Вече казах, че имам особени пристрастия към тази кратка форма на изразяване на впечатления. Обичам да се шегувам, че пиша кратко, защото съм мързелив. Истината е че това е вътрешно предразположение обусловено не само от народните поговорки с които съм закърмен. Чета и доста литература в този жанр, и преводна и българска. Дори съм превеждал афоризми. Какво друго е нужно - наблюдателност. Само с четене не става. Нещата които пиша са провокирани от реалния живот, аз само ги наблюдавам и записвам в тази кратка сатирична форма.
- Политиката е една от любимите ви теми, самата книга започва и завършва с политически афоризъм, това случайно ли е?
- Аз съм сатирик, присъщо ми е да критикувам недъзите. В този смисъл в политиката има много материал за критикуване. Освен това ме отвращава тази лъже-демокрация, мразя тази ситуация, в която изпаднахме след 10-ти ноември. Не искам да се оплаквам, аз съм един от тези които живеят сравнително добре, но гледам хората около мен. Младите бягат в чужбина, възрастните остават сами, с малки пенсии. Немога да премълчавам, това е моята гражданска позиция и аз я изразявам така.
- От кога пишете и кой, така да се каже, ви откри като автор?
- Афоризми пиша от 1983 година. За първи път публикувах във вестник "Заводска трибуна"-Арсенал. Тогава редактор беше Ангел Арабаджиев, той ме подтикна да пиша и за други вестници, да изляза извън рамките на това заводско издание. 1987 година, при мен дойде и Йордан Йорданов, тогава беше преподавател, но беше попаднал на мои афоризми, намери ме и ме пита, защо не изпратя и нещо в софийския печат. Така се озовах при Петър Софрониев, тогава в хумористичната редакция на вестник "Вечерни новини". Първото ми публикуване в национален печат беше в този вестник. После мои афоризми са излизали в "Труд", "Антени", "Народен страж", "Стършел", "Пардон" и други.
Иначе още като ученик съм се изявявал и като художник дори в различни ученически табла и прочие. Първата си епиграма, всъщност бяха две, публикувах във вестник "Искра" през 1962 година, но сериозно започнах именно през 1983 година.
- Повечето читатели и почитатели разпознават вашите афоризми още по рубриката, защото те са - ТРИФОНИЗМИ. Чия беше идеята за тази много сполучлива "визитна картичка"?
- Двама души претендират че са автори на Трифонизми - единият е Петър Софрониев, другият Дечко Николов, който от своя страна твърди, че първи той във вестник "Искра" е пуснал мои афоризми под "шапката" Трифонизми. А в "Тримата глупаци" Димитър Бежански пускаше мои неща като "Ефремчета".
- Това е втората ви книга, не е ли малко при наличието на толкова много ваши афоризми?
- Да, първата беше през издадена през 1992 година, също "Трифонизми" се казваше, но беше много по-тъничка. Сега книгата ми излиза в чест на 70-тата ми годишнина. А иначе, афоризмите ми наистина са много. В интерес на истината съм доста продуктивен. Пиша по около 100 афоризма на ден. Разбира се обаче, не всички от тях стават. Сред стоте, ако има 5-10 които стават е добре.
- Знам че книгата не се продава, тогава това книга за приятели ли е само?
- Не се продава, защото е издадена с пари от спонсори. Тоест, на мен тя не ми е струвала нищо и не мога да взема пари от това. Дали е книга за приятели - може би е именно това. Книгата ще стигне до много хора, които ме уважават и които и аз уважавам.
- А трета книга ще има ли и кога?
- Да, ще има, подготвям я дори. Още незнам обаче кога точно ще види бял свят, може би още тази година.
Долина
- Писането на афоризми явно е повече от хоби, защото сте известен сред любителите на жанра. Как бихте го определили за себе си - страст, нужда или….?
- Роден съм на село. Баща ми ме научи на любов към книгата. Той беше изчел селската библиотека. Държа да каже, че той беше мъдър човек, от него съм се учил на ум. Майка ми пък беше жена с невероятно чувство за хумор. Заради нея заобичах българските пословици и поговорки. Започвам с тези обяснения, макар че на пръв поглед нямат нищо общо с въпроса. Тези хора обаче и това което са ми дали като духовност са в основата на писателските ми изяви сега. От малък обичам да чета, обичам пословиците, и съвсем естествено е, мъдростта, опита и натрупаните впечатления да предавам именно под формата на афоризми.
- Само афоризми ли пишете, това ли е вашият жанр?
- Да, определено. Имам и няколко кратки разказа и малко авторски вицове, афоризмите обаче са основното. Точно тази кратка форма е моят начин на изразяване, да кажа онова, което искам. Не съм казал нищо ново разбира се, но съм го казал по друг начин.
- Необходима ли е по-особена чувствителност за света, за да пише човек афоризми?
- Вече казах, че имам особени пристрастия към тази кратка форма на изразяване на впечатления. Обичам да се шегувам, че пиша кратко, защото съм мързелив. Истината е че това е вътрешно предразположение обусловено не само от народните поговорки с които съм закърмен. Чета и доста литература в този жанр, и преводна и българска. Дори съм превеждал афоризми. Какво друго е нужно - наблюдателност. Само с четене не става. Нещата които пиша са провокирани от реалния живот, аз само ги наблюдавам и записвам в тази кратка сатирична форма.
- Политиката е една от любимите ви теми, самата книга започва и завършва с политически афоризъм, това случайно ли е?
- Аз съм сатирик, присъщо ми е да критикувам недъзите. В този смисъл в политиката има много материал за критикуване. Освен това ме отвращава тази лъже-демокрация, мразя тази ситуация, в която изпаднахме след 10-ти ноември. Не искам да се оплаквам, аз съм един от тези които живеят сравнително добре, но гледам хората около мен. Младите бягат в чужбина, възрастните остават сами, с малки пенсии. Немога да премълчавам, това е моята гражданска позиция и аз я изразявам така.
- От кога пишете и кой, така да се каже, ви откри като автор?
- Афоризми пиша от 1983 година. За първи път публикувах във вестник "Заводска трибуна"-Арсенал. Тогава редактор беше Ангел Арабаджиев, той ме подтикна да пиша и за други вестници, да изляза извън рамките на това заводско издание. 1987 година, при мен дойде и Йордан Йорданов, тогава беше преподавател, но беше попаднал на мои афоризми, намери ме и ме пита, защо не изпратя и нещо в софийския печат. Така се озовах при Петър Софрониев, тогава в хумористичната редакция на вестник "Вечерни новини". Първото ми публикуване в национален печат беше в този вестник. После мои афоризми са излизали в "Труд", "Антени", "Народен страж", "Стършел", "Пардон" и други.
Иначе още като ученик съм се изявявал и като художник дори в различни ученически табла и прочие. Първата си епиграма, всъщност бяха две, публикувах във вестник "Искра" през 1962 година, но сериозно започнах именно през 1983 година.
- Повечето читатели и почитатели разпознават вашите афоризми още по рубриката, защото те са - ТРИФОНИЗМИ. Чия беше идеята за тази много сполучлива "визитна картичка"?
- Двама души претендират че са автори на Трифонизми - единият е Петър Софрониев, другият Дечко Николов, който от своя страна твърди, че първи той във вестник "Искра" е пуснал мои афоризми под "шапката" Трифонизми. А в "Тримата глупаци" Димитър Бежански пускаше мои неща като "Ефремчета".
- Това е втората ви книга, не е ли малко при наличието на толкова много ваши афоризми?
- Да, първата беше през издадена през 1992 година, също "Трифонизми" се казваше, но беше много по-тъничка. Сега книгата ми излиза в чест на 70-тата ми годишнина. А иначе, афоризмите ми наистина са много. В интерес на истината съм доста продуктивен. Пиша по около 100 афоризма на ден. Разбира се обаче, не всички от тях стават. Сред стоте, ако има 5-10 които стават е добре.
- Знам че книгата не се продава, тогава това книга за приятели ли е само?
- Не се продава, защото е издадена с пари от спонсори. Тоест, на мен тя не ми е струвала нищо и не мога да взема пари от това. Дали е книга за приятели - може би е именно това. Книгата ще стигне до много хора, които ме уважават и които и аз уважавам.
- А трета книга ще има ли и кога?
- Да, ще има, подготвям я дори. Още незнам обаче кога точно ще види бял свят, може би още тази година.
Долина
