15:03 | 07 април 06 1375

Деян Енев: "На практика и религията, и добрата литература се занимават с едно и също нещо - всеки по свой си начин"

Носител на годишна награда за белетристика за книгата си "Клането на петела", преведена и в Норвегия. Носител на националната награда за българска художествена литература, както и на годишната награда на Съюза на българските писатели.
Деян Енев бе един от събеседниците по време на проведените литературни срещи в рамките на завършилите в Казанлък Чудомирови празници. На тях той представи своята най-нова книга "Господи, помилуй". Енев работи като журналист във вестник "Сега".
- "Господи, помилуй" е заглавието на последната ви книга. Прошка за какво е този вик?
- Прошката е лично усилие за всеки един човек. Душата е лично спасение на човек и негово лично дело.
- Как трябва да разбираме вашите разкази - като бич, църква, стон? Не предпочитаме ли вече друг вид четива? Живеем в друго бързо, технократско време, което май няма нужда от излишно напрягане. На какви читатели разчитате тогава?
- Аз не мисля така. Българската публика си има нужда от български четива. Интересът към българските автори е нормален, той не е по-малък от преди. Проблемът е друг. Някак си, като всичко друго и книгоиздаването се превърна в индустрия. Тези, които го правят, се опитват да печелят по-бързо и затова те разчитат на чужди, уж касови автори.
- А вие имате претенцията, че правите некомерсиална литература?
- Да. И аз съм напълно спокоен, че за моите разкази си има публика и рано или късно тя ще стигне до тях.
- Къде се събират в разказите ви религията, моралът, притчите за ценностите, половин Библия ли е вашата последна книга?
- Не. Това са само трохички от моя личен християнски опит. Наистина обаче всяка литература, която иска да бъде добра така или иначе стига до евангелската история и Библията. Няма голяма книга, която да не черпи вдъхновение от тях.
- След като има крещяща нужда от усвояването на тези позабравени човешки ценности, какъв е тогава проблемът подобни четива да се изучават в училище? Новите български автори ги няма в учебните програми.
- Добре знаете, че пласта човешка цивилизация е доста тънък. Когато той се наруши стават големите проблеми. Преди време това се случи в Ню Йорк, разбуниха се други духове, отключи се стаеното животно у човека. Започнаха мародерства, грабежи в един цивилизован мегаполис, какъвто е Ню Йорк. В този смисъл постоянното подреждане на ценностите изучаването на тази тънка цивилизационна ципа е много важно да се случва постоянно. В този смисъл сегашната културна среда е много неблагоприятна, защото старите традиции умират, връзките се късат още вътре в семейството. А тези ценности на практика са едни и същи и ако те няма как да се кажат на подрастващите, те просто израстват без тях. От там насетне много по-трудно могат да си ги набавят. От тази гледна точка четива, които се опитват да подреждат тези ценности, да ги внушават, мисля че са полезни.
- Тогава какъв е проблемът, те да намират място в учебната програма?
- Това е въпрос на приоритети на тези, които ни управляват и вземат решенията в сферата на образованието и културата. Но така или иначе учебната програма по литература живее с десетилетия назад и това е добре. Тъй като по този начин нещата, които влизат в нея са наистина ценни и проверени от времето и живота. Друг е въпросът, че има и ученици, които проявяват интерес към друг вид четива, друга литература, ценности, интерпретирани под друга форма - то те наистина ако искат винаги могат да стигнат до тези книги.
- Къде тогава свършва границата между добрата литература и започва религията? Или иначе - къде свършва религията и започва добрата литература. Чия мисия е по-важна?
- Много труден въпрос ми задавате. И аз често мисля върху това. На практика и религията, и добрата литература се занимават с едно и също нещо - всеки по свой си начин. Има религиозна литература, която съвсем целенасочено възпитава християнски ценности, ако говорим за християнството. Има добра литература, която по друг начин, със средствата на изкуството възпитава пак някакви ценности. На всекиму е дадено нещо - въпросът е той да знае за какво става дума и да работи в тази посока. Искам да ви кажа и още нещо: наистина всеки има някаква дарба. Писателят има дарбата да пише. Но на практика какво прави писателят? В целия този токсичен свят, в който ние живеем, той наистина преработва маса токсини, за да измъкне някакъв благоприятен за човека продукт. Добрата литература, според мен, непременно трябва да носи добро послание. Зловещата литература, колкото и качествена да е като стил, като четиво, според мен не е голяма литература.
- От толкова много литературна отрова какво става с човека?
- Всеки сам трябва да си даде сметка за това. Има различни пътища на развитие, всеки сам избира своя.
- А ако Господ откаже да чуе зова за помощ, покаянието на объркалите пътя?
- Господ не може да откаже. Това е документирано и в Евангелието. Господ чува дори разбойника с многото грехове в предсмъртния му час. Щом чува него, тогава по-би могъл да чуе нас, обикновените хора.
- Каква е противоотровата за един писател, който живее в България, за да не погине от толкова много човешка и литературна отрова, която трябва да преработи, за да извади качествения материал?
- Човек не бива да се самозабравя, а да живее читаво обикновения си живот. Това ще го спаси и от литературната отрова.
Деляна Василева