15:05 | 07 април 06
1591
"АЛМАНАХЪТ" - ЗА СЕГА МОРЕТО Е ДО КОЛЕНЕ
Нямах никакво намерение да коментирам представения през миналата седмица в рамките на "Чудомирови празници 2006" АЛМАНАХ на литературната продукция в Казанлък през 2005 г. Правя го по предложение на изпълнителния директор на вестника и издателство "Янита - ЯС" г-ца Яница Станчева. Редно е да уточня, че в 30-годишната ми журналистическа практика няма случай да съм казвал "НЕ" на предложение на редактор или издател. Така постъпих и сега.
На литературната вечеринка по повод излизането на Алманаха общото мнение бе, че идеята за него е стойностна и има бъдеще. Такава е и личната ми позиция. Но, имайки претенцията да поназнайвам доста неща от казанлъшката действителност, още повече в така наречената духовна сфера, не крия опасенията си, че е възможно в перспектива нещата може да се опорочат. А и всеки непредубеден, но запознат, читател сам ще открие (а може и да не открие - зависи доколко е запознат) предварително заложените капани още в първото издание на Алманаха. Каквото и да си говорим, отговорността на фондация "Чудомир" е голяма. Финансирането на проекта и изпълнението му са едно на ръка. Нужни са и здрави нерви, за да се отстояват принципите на толерантност и демократичност при съставянето на всеки следващ сборник. Това, разбира се, не означава, че всички влюбени и разлюбени, чели и недочели, живели, но ненаживели се, видели, но недовидели, разбрали, но недоразбрали, които кой знае по какви причини (на третият етаж в Поликлиниката има един кабинет - там може да знаят) се възприемат като център на Вселената и искат да ни убедят в това и непременно от страниците на Алманаха, трябва да бъдат неизменна част от съдържанието му. По-скоро е редно да се случва обратното. Експериментът да се съберат на едно място възможно най-голям брой лица от Казанлък, които се пробват на литературното поприще има своите положителни, но и негативни страни. Пъстър калейдоскоп. Състезателно начало, но не съвсем. Читателят без затруднение открива отличниците и машинално игнорира посредствените. Какво да се прави… Сега обаче, ще си призная - това за читателят не е вярно. Не съм аз този, който възприема мечтаното за действително, колкото и на мен, като на всеки човек, да ми се иска да бъде така. Известна ми е любовта на определящата част от населението към субкултурата, предпочитанията й към чалгата, сапунените сериали, сладникавите (с еротичен привкус) романчета, състраданието към героите на "Биг Брадър" и фантазираното съпричастие към техните идиотизми… В този смисъл по-добрият вариант за съдържанието на следващия Алманах на литературната продукция в Казанлък е да представи относително равностойни, вече доказали се (или изгряващи на Казанлъшкия литературен небосклон) автори. Така състезанието ще бъде наистина интригуващо (не интригантско!), надпреварата интересна, а резултатът - трудно предвидим. Казвам го, но отново не съм категорично убеден, че е възможно да се случи. За да стане, е задължително да има обективни критерии при оценката на художествените достойнства на представените за участие в Сборника творби. Че къде го има в България "обективният критерий", че казанлък да прави изключение? Тук, разбира се, говорим за перспективата, а не за първото издание на Алманаха. Него трябва да възприемаме като начало, като първа стъпка, която винаги е свързана с надежда. За нещо по-добро. За нещо по-професионално. За нещо по-запомнящо се.
Знам, че авторите в първия по рода си "Алманах на литературната продукция в Казанлък през 2005 година" са очаквали този коментар да съдържа нещо по-различно. Например, анализ на отделни творби и автори, имена, похвални слова и анатеми. Не. Предоставям това удоволствие на други. Хуманист съм по природа и не ми е по вкуса да удрям сатъра, особено на едно полезно за Казанлък новородено, каквото представлява първото издание на "Алманах на литературната продукция в Казанлък", отпечатано във все по-утвърждаващото се издателство "Янита - ЯС".
Емил ПЕНЧЕВ
* Редакцията дължи уточнението, че идеята за коментара е единствено и само от гледна точка на факта, че изказаното мнение ще бъде на утвърден писател и участник в настоящия Алманах, какъвто е Емил Пенчев.
На литературната вечеринка по повод излизането на Алманаха общото мнение бе, че идеята за него е стойностна и има бъдеще. Такава е и личната ми позиция. Но, имайки претенцията да поназнайвам доста неща от казанлъшката действителност, още повече в така наречената духовна сфера, не крия опасенията си, че е възможно в перспектива нещата може да се опорочат. А и всеки непредубеден, но запознат, читател сам ще открие (а може и да не открие - зависи доколко е запознат) предварително заложените капани още в първото издание на Алманаха. Каквото и да си говорим, отговорността на фондация "Чудомир" е голяма. Финансирането на проекта и изпълнението му са едно на ръка. Нужни са и здрави нерви, за да се отстояват принципите на толерантност и демократичност при съставянето на всеки следващ сборник. Това, разбира се, не означава, че всички влюбени и разлюбени, чели и недочели, живели, но ненаживели се, видели, но недовидели, разбрали, но недоразбрали, които кой знае по какви причини (на третият етаж в Поликлиниката има един кабинет - там може да знаят) се възприемат като център на Вселената и искат да ни убедят в това и непременно от страниците на Алманаха, трябва да бъдат неизменна част от съдържанието му. По-скоро е редно да се случва обратното. Експериментът да се съберат на едно място възможно най-голям брой лица от Казанлък, които се пробват на литературното поприще има своите положителни, но и негативни страни. Пъстър калейдоскоп. Състезателно начало, но не съвсем. Читателят без затруднение открива отличниците и машинално игнорира посредствените. Какво да се прави… Сега обаче, ще си призная - това за читателят не е вярно. Не съм аз този, който възприема мечтаното за действително, колкото и на мен, като на всеки човек, да ми се иска да бъде така. Известна ми е любовта на определящата част от населението към субкултурата, предпочитанията й към чалгата, сапунените сериали, сладникавите (с еротичен привкус) романчета, състраданието към героите на "Биг Брадър" и фантазираното съпричастие към техните идиотизми… В този смисъл по-добрият вариант за съдържанието на следващия Алманах на литературната продукция в Казанлък е да представи относително равностойни, вече доказали се (или изгряващи на Казанлъшкия литературен небосклон) автори. Така състезанието ще бъде наистина интригуващо (не интригантско!), надпреварата интересна, а резултатът - трудно предвидим. Казвам го, но отново не съм категорично убеден, че е възможно да се случи. За да стане, е задължително да има обективни критерии при оценката на художествените достойнства на представените за участие в Сборника творби. Че къде го има в България "обективният критерий", че казанлък да прави изключение? Тук, разбира се, говорим за перспективата, а не за първото издание на Алманаха. Него трябва да възприемаме като начало, като първа стъпка, която винаги е свързана с надежда. За нещо по-добро. За нещо по-професионално. За нещо по-запомнящо се.
Знам, че авторите в първия по рода си "Алманах на литературната продукция в Казанлък през 2005 година" са очаквали този коментар да съдържа нещо по-различно. Например, анализ на отделни творби и автори, имена, похвални слова и анатеми. Не. Предоставям това удоволствие на други. Хуманист съм по природа и не ми е по вкуса да удрям сатъра, особено на едно полезно за Казанлък новородено, каквото представлява първото издание на "Алманах на литературната продукция в Казанлък", отпечатано във все по-утвърждаващото се издателство "Янита - ЯС".
Емил ПЕНЧЕВ
* Редакцията дължи уточнението, че идеята за коментара е единствено и само от гледна точка на факта, че изказаното мнение ще бъде на утвърден писател и участник в настоящия Алманах, какъвто е Емил Пенчев.
