12:18 | 02 декември 05
1141
РЕЗУЛТАТИ
Днес младите хора търсят все повече една духовна опитност. Отегчени от материализма и рационализма на обществото, които ние, техните родители, им завещахме; нашите деца търсят нещо извън рационалните форми на материалистичната философия и атеистическото възпитание, което им предлагаме. Те търсят преживявания от истинския живот и не се задоволяват да слушат само за Бога. Те желаят да Го преживяват, да преживяват Неговата светлина, Неговата благодат. Това е неосъзнато желание, защото младите хора не съзнават, че Точно Църквата може да удовлетвори техните желания и стремежи, като ги насочи във вярната посока-към Бога. И така, поради това невежество, мнозина прибягват до различни други евтини замени в търсенето на Нещото над и отвъд логиката.
Някой се насочват към източния мистицизъм - напр. Йога, други към гностицизма и окултизма, а повечето, за съжаление, към откровен сатанизъм.
Що се касае до морала, за тях не съществуват граници. Лишени от своето същинско предназначение и цел, а именно - да съединяват хората със Светия Бог, нравствените принципи стават напълно безсмислени. Затова се ширят трагични събития, като анархизъм и тероризъм. Затова много млади хора искат да удовлетворят дълбокия си вътрешен стремеж, но не могат, защото никога, или почти никога не са имали подходящо духовно ръководство и просвета, които да ги водят към обожението. Ето причината, която ги кара да отдадат себе си вместо на Бога, към когото е техния естествен стремеж /но неразбран правилно/, на всякакъв вид насилие срещу своите ближни, на различни страсти и пороци, които разрушават душите и телата им. Мнозина от младите хора, но и не само те, губят драгоценното време на своя живот в хедонизъм и плътски удоволствия, вместо да използват всичките си сили, дадени им от Бога, да напредват към Него. За съжаление, твърде често и с подкрепата на държавата, хедонизмът и плътските удоволствия стават съвременните "богове", които не животворят, а погубват човека, подчинявайки го на греха.
Други, живеейки без всякакви идеали, запълват празнината в себе си с различни безцелни и безсмислени занимания. Някой изпитват удоволствие и чувство за превъзходство като шофират с огромна скорост, предизвиквайки опасни ситуации и катастрофи, при които загиват често съвсем невинни жертви. Други, след много лутане и напразно търсене на Нещото, което така и не намират, се предават напълно във властта на наркотици, опиати и алкохол. И какво? Животът на младите хора, макар и кратък, е изпълнен с неуспехи, разочарования, празнина. Това е кошмар, с който трудно се живее. Много от тях искат да сложат край на това мъчение и съзнателно, или несъзнателно прибягват за съжаление, към най-тежката форма на отчаяние - самоубийството...
Всички тези момичета и момчета не са ни чужди, не са скитници. Те са нашата младеж, деца, както Божии, така и наши, разочаровани от материалното, егоистично общество, което им оставяме. Те не откриват целта, за която са създадени, истинската и вечната, ако ние не им посочим, тя остава скрита за тях. Те се оказват невежи за великата цел на своя живот- обожението. Като не намират покой в нищо друго, те прибягват до отчаянието в споменатите по-горе форми...
Текстът е подбран от книгата на
архимандрит Георги Капсанис
"Обожението, като цел на
човешкия живот"
Правосл. Издателство
"Св. Евстатий Плакида"
Някой се насочват към източния мистицизъм - напр. Йога, други към гностицизма и окултизма, а повечето, за съжаление, към откровен сатанизъм.
Що се касае до морала, за тях не съществуват граници. Лишени от своето същинско предназначение и цел, а именно - да съединяват хората със Светия Бог, нравствените принципи стават напълно безсмислени. Затова се ширят трагични събития, като анархизъм и тероризъм. Затова много млади хора искат да удовлетворят дълбокия си вътрешен стремеж, но не могат, защото никога, или почти никога не са имали подходящо духовно ръководство и просвета, които да ги водят към обожението. Ето причината, която ги кара да отдадат себе си вместо на Бога, към когото е техния естествен стремеж /но неразбран правилно/, на всякакъв вид насилие срещу своите ближни, на различни страсти и пороци, които разрушават душите и телата им. Мнозина от младите хора, но и не само те, губят драгоценното време на своя живот в хедонизъм и плътски удоволствия, вместо да използват всичките си сили, дадени им от Бога, да напредват към Него. За съжаление, твърде често и с подкрепата на държавата, хедонизмът и плътските удоволствия стават съвременните "богове", които не животворят, а погубват човека, подчинявайки го на греха.
Други, живеейки без всякакви идеали, запълват празнината в себе си с различни безцелни и безсмислени занимания. Някой изпитват удоволствие и чувство за превъзходство като шофират с огромна скорост, предизвиквайки опасни ситуации и катастрофи, при които загиват често съвсем невинни жертви. Други, след много лутане и напразно търсене на Нещото, което така и не намират, се предават напълно във властта на наркотици, опиати и алкохол. И какво? Животът на младите хора, макар и кратък, е изпълнен с неуспехи, разочарования, празнина. Това е кошмар, с който трудно се живее. Много от тях искат да сложат край на това мъчение и съзнателно, или несъзнателно прибягват за съжаление, към най-тежката форма на отчаяние - самоубийството...
Всички тези момичета и момчета не са ни чужди, не са скитници. Те са нашата младеж, деца, както Божии, така и наши, разочаровани от материалното, егоистично общество, което им оставяме. Те не откриват целта, за която са създадени, истинската и вечната, ако ние не им посочим, тя остава скрита за тях. Те се оказват невежи за великата цел на своя живот- обожението. Като не намират покой в нищо друго, те прибягват до отчаянието в споменатите по-горе форми...
Текстът е подбран от книгата на
архимандрит Георги Капсанис
"Обожението, като цел на
човешкия живот"
Правосл. Издателство
"Св. Евстатий Плакида"
