12:19 | 02 декември 05
1148
ХРИСТИЯНСКИ РАЗМИШЛЕНИЯ...
... Християнската зрелост съвсем не се състои в това да създаде един спретнат, внушаващ уважение човек, у когото всичко е наред. Защото тя знае с точност какво означава да бъдеш християнин и да притежаваш достатъчна сила на волята, за да живееш съобразно с тези знания. "Божията сила в немощ се познава", т.е.- само в нашата слабост става съвършена. Сам Господ е избрал пътя на "слабостта". Въплъщавайки се, Той принизи Себе Си, прие тяло на раб, роди се в бедна ясла, живя в скромност, бе унижаван, клеветен и гонен... И ние, призваните да подражаваме и следваме въплътения Бог, не бива да се удивляваме, че ни е необходимо да изучим високото изкуство на немощта...
... Идеални кандидати за Царството Божие няма и не би могло да има. Христос много пъти се опитва да обясни, че изпълнението на закона не може да ни спаси. Когато учениците питат: "Кой може да ни спаси", Той казва: "Невъзможното за човека е възможно за Господ". Което означава, че по Божията благодат се спасяваме. Защото и фарисеите спазваха закона, бяха най-набожни, най-покорни на Божията воля, най- отговорни в своите постъпки... Тяхната праведност е лоша само в едно - превръща се в самоцел, в нравственост, която те кара да мислиш, влизайки с гордо вдигната глава в храма - "Всичко това аз изпълних". Това е неправилното мислене на праведността. Доволството от себе си е враг на смирението, защото поражда тщеславие. Тщеславието е най-коварния ни враг - храни се от нашите добродетели. Нека не забравяме думите Господни - "Без Мен не можете да вършите нищо"...
... Децата са близки до Бога не затова, че са безгрешни, а затова, че са безпомощни. Каквото и да получат за тях е подарък, дар. Децата нямат минало. Ние, възрастните твърде много мислим за миналото и даже издаваме автобиографии, като че ли готвим своя имидж за срещата с Бога. Защо е всичко това, защо губим време? Не е ли по-добре като децата да живеем в настоящето. Защото именно тук и сега се среща с нас Бог. Ние - това не е нашето минало. Ние сме това, с което тук, сега стоим пред Бога. И това не е психологическа, а богословска истина...
Саймън Тагуъл - историк, член на Доминиканския орден подбор от сп. " Християнство и култура"-бр.8
... Идеални кандидати за Царството Божие няма и не би могло да има. Христос много пъти се опитва да обясни, че изпълнението на закона не може да ни спаси. Когато учениците питат: "Кой може да ни спаси", Той казва: "Невъзможното за човека е възможно за Господ". Което означава, че по Божията благодат се спасяваме. Защото и фарисеите спазваха закона, бяха най-набожни, най-покорни на Божията воля, най- отговорни в своите постъпки... Тяхната праведност е лоша само в едно - превръща се в самоцел, в нравственост, която те кара да мислиш, влизайки с гордо вдигната глава в храма - "Всичко това аз изпълних". Това е неправилното мислене на праведността. Доволството от себе си е враг на смирението, защото поражда тщеславие. Тщеславието е най-коварния ни враг - храни се от нашите добродетели. Нека не забравяме думите Господни - "Без Мен не можете да вършите нищо"...
... Децата са близки до Бога не затова, че са безгрешни, а затова, че са безпомощни. Каквото и да получат за тях е подарък, дар. Децата нямат минало. Ние, възрастните твърде много мислим за миналото и даже издаваме автобиографии, като че ли готвим своя имидж за срещата с Бога. Защо е всичко това, защо губим време? Не е ли по-добре като децата да живеем в настоящето. Защото именно тук и сега се среща с нас Бог. Ние - това не е нашето минало. Ние сме това, с което тук, сега стоим пред Бога. И това не е психологическа, а богословска истина...
Саймън Тагуъл - историк, член на Доминиканския орден подбор от сп. " Християнство и култура"-бр.8
