НАДЕЖДА ЗА КОЛЕДА
Този път дядо Коледа не бива да го пропуска. Както се е случвало вече десет Коледи подред. В никакъв случай. Просто защото това е последният му шанс. Тази Коледа. За другата вече ще е късно..
И вярва, че по колкото и криви пътеки да поемат понякога хората, един ден доброто винаги побеждава лошото. И надежда винаги има. И тя е последното нещо, с което се разделяме.
"Здравейте! Казвам се Диан. От град Казанлък, България. Обичам животните, фентъзи, Тери Пратчер, природата, пътешествията и компютрите. Но вече десет години дните ми са изпълнени със страдание и болка. От юли 1995 година боледувам от "Ювенилен хроничен артрит"- системна форма. " Така започва изповедта на едно българско момче, ако попаднете неговата страница в Интерент- www. Kazanlak.com /dian.
Преди десет години животът на Ева и Илиян Костови от Казанлък се обръща. Детето им хваща последният възможен лош влак за възрастта си. След многобройните стряскащи диагнози, започнали от "вирусна пневмония" и преминали "левкемия" до категоричното - "ювенилен хроничен артрит”. При това "системна форма," протичаща твърде агресивно. Заради агресията на заболяването, "случаят Диан от Казанлък" е цитиран в научни доклади по ревматология на два световни конгреса. Вече десет години температурата и урбазонът са част от живота на Диан. Редом с това приема и медикаменти за останалите, придобити заболявания, вследствие на основното- катаракти на двете очи, прогресивна остепороза, гръбначно изкривяване, медикаментозен гастрит. Заради придобитата остеопороза две години момчето е с медицински корсет и се движи с инвалидна количка. Подаряват му я от германската клиника "Бух", където се лекува на два пъти, благодарение помощта на немския журналист Мирко Шваниц, който за да помогне на българчето, впечатлило го със своята интелигентност организира акция за набирането на средства, наричайки я "Звезден миг".
Консервативното лечение на Диан с огромни количества урбазон непрекъснато десет години, спира растежът му. В момента тийнеджърът, който мечтае да стане фармацевт, е с ръст на деветгодишен - 125 сантиметра и кортикозависим. Това създава комплекси на момчето и болка за родителите.
Надеждата е в непосилните за семейството 40 хиляди лева годишно за закупуването на растежен хормон.
Към нея всеки месец останалата без работа Ева и полицаят Илиян трябва да намират и по други 700 лева за различните хапове на сина си.
Десет години Диан прекарва по болници, но едва преди дни и то от пресата семейството му научава, има специален медикамент, който би спестил поне кортикостероидната зависимост при случаи като на Диан.
За десет години родителите на момчето трупат цял гардероб с диагнози, рецепти, фактури, изрезки от вестници с надежда, купища писма. Пращат с килограми документи на различни институции, пишат и до "Българската Коледа" с една-единствена молба - надежда.
Без отговор остават повечето от писмата им. Семейството свиква с чиновническото бездушие.
Без отговор са и писмата - молби на съучениците на Диан.
Които за миналата Коледа му правят най-големия подарък - концерт в негова чест, от който събират 855 лева за лечението му.
В помощ на младежа се отзовават и други добри хора, но въпреки това 40-те хиляди лева са още мираж.
За да има ефект от лечението с растежния хормон, то трябва да се прилага поне 6 месеца, категорични са лекарите.
"През годините, поделени с болестта научих, че понякога в живота си хората имат нужда от подкрепа. От колективно усилие, за да спасят надеждата, да й дадат шанс. Вече се гоня с времето всеки ден", споделя Диан от Казанлък.
И вярва, че когато усилията се умножат, тогава се множи и надеждата. И един ден Чудото става.
И понякога то просто изглежда като шанс за живот. Дори около Коледа.
Яна Трифонова
Банкови сметки на Диан:
ТБ "Биохим"- клон Казанлък
Банков код 66084634
банкова сметка 5066337305- в лева
5466337300- в евро
5166337309 в долари
