12:41 | 22 декември 05
9221
"Пълно е с Байганьовци! Огледайте се - те са навред!"
- Не е тайна за казанлъшката общественост, че сте активна и граждански ангажирана личност. В този смисъл, писането за вас израз на тази позиция ли е или повече художествен поглед към света наоколо?
- За мен писането никога не е било самоцел. Това се отнася както за моята вече над 30-годишна журналистическа практика, така и за книгите, които написах и издадох през последните няколко години. В известен смисъл литературното творчество е една игра на въображението, към която, обаче, аз се отнасям абсолютно сериозно. Същото е и с второто ми любимо занимание - лова. Той също е нещо като игра, примерно "на стражари и апаши", но всяка грешка може да бъде фатална. Всеки един човешки живот е по своему интересен, а аз убедено твърдя, че моя беше такъв, и го описах в книгата си "Вместо роман", разбира се, преследвайки художествените измерения на мемоаристиката. Аз по природа съм общителна натура с вродени като че ли лидерски качества (нека не звучи претенциозно - има премного доказателства за това - от футбола в юношеските години, през ученическите и студентските ми одисеи, до политиката и обществената ми дейност, както Вие сама казахте по-горе). Защо пиша? Пиша, защото искам да помогна на хората да повярват, че не са сами в онова, което мислят за нещата от живота. Казал съм го и в скромната автоанкета по "Алековски" на задната корица на книгата "Внуците на бай Ганьо". Убеден съм в едно - за да посегнеш да пишеш, особено белетристика, трябва да имаш достатъчно житейски опит, способност да анализираш, съпоставяш и обобщаваш и, разбира се, талант. Това, последното, е от Бога. И да правиш нещата с любов.
- Коя поред книга е "Внуците на бай Ганьо" и как се роди идеята за нея?
- Това е третата ми официално издадена книга. Преди три години се представих пред публиката с първите две: "Оптимистично за простотията" и "Вместо роман". Същински първа моя книга бе една малка книжка поезия - самиздат, в два само екземпляра, от които не притежавам нито един! За съжаление. Това се случи някъде в началото на 70-те години. Колкото до идеята за "Внуците на бай Ганьо", за такава може да се приеме хрумването ми да заработя за вестник "Долина" една авторска рубрика, в която да се опитам да представям периодично галерия обобщени човешки образи и характери, както и смешни истории, взети направо от живота. Работата потръгна. Част от тези малки разказчета стоят в основата на книгата. После започнах да издавам сам един вестник, където на воля се упражнявах в хумористично-сатиричния жанр. Така се поставиха темелите на "Внуците на бай Ганьо". През цялото време на създаването на тази книга не се отклонявах от заръката на класика Елин Пелин, който казва, че "Най-трудното при създаването на един разказ е да намериш подходящото заглавие". Радвам се, че го постигнах.
- Защо точно бай Ганьо, не е ли твърде експлоатиран във всички сфери на живота ни вече този образ?
- Много е експлоатиран, много е разпространен и за радост или за съжаление, непрекъснато се възпроизвежда. За мен бе едно невероятно изкушение да потърся паралелите между Алековия герой и днешните му превъплъщения! Не в посоката на литературната критика, а в художествените измерения. Пълно е с Байганьовци! Огледайте се - те са навред! И най-много в политиката! Не е нужно съвременните Байганьовци да са чели Алеко (те по правило, не обичат да четат - боли ги глава). Ако бяха чели, сигурно нямаше чак до толкова да приличат на своя прародител. Горките! Те даже не си дават сметка колко са смешни!
- Само ориенталски и като цяло негативни черти ли носи образа на бай Ганьо и съответно на внуците му?
- Не, не. Не бих казал. Макар че ориенталщината, за съжаление, ни е много присърце. Щото и преди сто и кусур години пак е било така. Не възкликва ли, въздъхвайки, сам бай ви Ганьо: "Европейци сме ний, ама все не сме до там! …" Какво се е променило!? Алековия бай Ганьо не е само Ганьо Сомов от Енина или Казанлък. Бай ви Ганьо е другата половина (или страна) на българския манталитет. Между другото, бай Ганьовци има по целия свят. Обикновени простаци (в добрия и лошия смисъл на думата) има и французи, и германци, и американци, и всякакви. Но, както би казал и героят на Алеко, - ние да си гледаме нашата си черга. Себе си да опознаваме и да се стремим да преодоляваме собствената си простотия. Немога да се въздържа да добавя, че внуците на бай Ганьо задминаха далеч в това отношение своя прародител.
- Често ли се смеете над себе си?
- Случва се. Иначе едва ли щях да успея да напиша тази книга. Нищо лично, но съм убеден, че себепознаването, самокритичността, самоиронията са доказателства за интелигентност. Лошото е, когато правиш глупости, да щракаш с пръсти и да си въобразяваш, че си най-великия. Че си от Адам и Ева, че от теб започва летоброенето и с теб свършва света и други подобни щуротии. А малко ли са в съвременното българско общество подобни типове? Според мен - пълно е!
- Пожелайте нещо на всички казанлъчани за предстоящите празници.
- Правя го с удоволствие! Желая на всички приятели, познати и непознати казанлъчани късмет и дълголетие. А на който иска да му бъде по-весело настроението по Коледа и Нова година и на комуто е тежко по някаква причина, на всички препоръчвам да прочетат книгата "Внуците на бай Ганьо"! Смехът е здраве!
Долина
- За мен писането никога не е било самоцел. Това се отнася както за моята вече над 30-годишна журналистическа практика, така и за книгите, които написах и издадох през последните няколко години. В известен смисъл литературното творчество е една игра на въображението, към която, обаче, аз се отнасям абсолютно сериозно. Същото е и с второто ми любимо занимание - лова. Той също е нещо като игра, примерно "на стражари и апаши", но всяка грешка може да бъде фатална. Всеки един човешки живот е по своему интересен, а аз убедено твърдя, че моя беше такъв, и го описах в книгата си "Вместо роман", разбира се, преследвайки художествените измерения на мемоаристиката. Аз по природа съм общителна натура с вродени като че ли лидерски качества (нека не звучи претенциозно - има премного доказателства за това - от футбола в юношеските години, през ученическите и студентските ми одисеи, до политиката и обществената ми дейност, както Вие сама казахте по-горе). Защо пиша? Пиша, защото искам да помогна на хората да повярват, че не са сами в онова, което мислят за нещата от живота. Казал съм го и в скромната автоанкета по "Алековски" на задната корица на книгата "Внуците на бай Ганьо". Убеден съм в едно - за да посегнеш да пишеш, особено белетристика, трябва да имаш достатъчно житейски опит, способност да анализираш, съпоставяш и обобщаваш и, разбира се, талант. Това, последното, е от Бога. И да правиш нещата с любов.
- Коя поред книга е "Внуците на бай Ганьо" и как се роди идеята за нея?
- Това е третата ми официално издадена книга. Преди три години се представих пред публиката с първите две: "Оптимистично за простотията" и "Вместо роман". Същински първа моя книга бе една малка книжка поезия - самиздат, в два само екземпляра, от които не притежавам нито един! За съжаление. Това се случи някъде в началото на 70-те години. Колкото до идеята за "Внуците на бай Ганьо", за такава може да се приеме хрумването ми да заработя за вестник "Долина" една авторска рубрика, в която да се опитам да представям периодично галерия обобщени човешки образи и характери, както и смешни истории, взети направо от живота. Работата потръгна. Част от тези малки разказчета стоят в основата на книгата. После започнах да издавам сам един вестник, където на воля се упражнявах в хумористично-сатиричния жанр. Така се поставиха темелите на "Внуците на бай Ганьо". През цялото време на създаването на тази книга не се отклонявах от заръката на класика Елин Пелин, който казва, че "Най-трудното при създаването на един разказ е да намериш подходящото заглавие". Радвам се, че го постигнах.
- Защо точно бай Ганьо, не е ли твърде експлоатиран във всички сфери на живота ни вече този образ?
- Много е експлоатиран, много е разпространен и за радост или за съжаление, непрекъснато се възпроизвежда. За мен бе едно невероятно изкушение да потърся паралелите между Алековия герой и днешните му превъплъщения! Не в посоката на литературната критика, а в художествените измерения. Пълно е с Байганьовци! Огледайте се - те са навред! И най-много в политиката! Не е нужно съвременните Байганьовци да са чели Алеко (те по правило, не обичат да четат - боли ги глава). Ако бяха чели, сигурно нямаше чак до толкова да приличат на своя прародител. Горките! Те даже не си дават сметка колко са смешни!
- Само ориенталски и като цяло негативни черти ли носи образа на бай Ганьо и съответно на внуците му?
- Не, не. Не бих казал. Макар че ориенталщината, за съжаление, ни е много присърце. Щото и преди сто и кусур години пак е било така. Не възкликва ли, въздъхвайки, сам бай ви Ганьо: "Европейци сме ний, ама все не сме до там! …" Какво се е променило!? Алековия бай Ганьо не е само Ганьо Сомов от Енина или Казанлък. Бай ви Ганьо е другата половина (или страна) на българския манталитет. Между другото, бай Ганьовци има по целия свят. Обикновени простаци (в добрия и лошия смисъл на думата) има и французи, и германци, и американци, и всякакви. Но, както би казал и героят на Алеко, - ние да си гледаме нашата си черга. Себе си да опознаваме и да се стремим да преодоляваме собствената си простотия. Немога да се въздържа да добавя, че внуците на бай Ганьо задминаха далеч в това отношение своя прародител.
- Често ли се смеете над себе си?
- Случва се. Иначе едва ли щях да успея да напиша тази книга. Нищо лично, но съм убеден, че себепознаването, самокритичността, самоиронията са доказателства за интелигентност. Лошото е, когато правиш глупости, да щракаш с пръсти и да си въобразяваш, че си най-великия. Че си от Адам и Ева, че от теб започва летоброенето и с теб свършва света и други подобни щуротии. А малко ли са в съвременното българско общество подобни типове? Според мен - пълно е!
- Пожелайте нещо на всички казанлъчани за предстоящите празници.
- Правя го с удоволствие! Желая на всички приятели, познати и непознати казанлъчани късмет и дълголетие. А на който иска да му бъде по-весело настроението по Коледа и Нова година и на комуто е тежко по някаква причина, на всички препоръчвам да прочетат книгата "Внуците на бай Ганьо"! Смехът е здраве!
Долина
