Опознай Родината, за да я обикнеш!
Този девиз ни вдъхновява всеки път, когато се качваме на автобуса и тръгваме към следващите исторически места в България. На 22 май 2018 г. група от 34 човека от КТВ при ТД ,,Орлово гнездо“ потегляме към старопрестолният град Велико Търново. Прекосихме балкана през Шипченския проход и се отправихме към Соколския манастир „Успение Богородично“, който е основан през 1833 г. от униатски архиепископ Йосиф Соколски. През 1836 г. в манастира е открито килийно училище, а обителта се превръща в образователен център, където преподава за кратко и известния просветител Неофит Бозвели. Повече исторически данни за манастира прочете Елена Бозукова. След като разгледахме обителта пихме вода от чешмата с осем чучура, дело на майстор Кольо Фичето, запалихме по свещичка за здраве в църквата и поехме отново на път, а пътят ни отведе в гр. Велико Търново. Първи обект бе мултимедийният център „Царевград Търнов“ – уникална за България и Балканския полуостров туристическа атракция, която отвори врати на 16.02.2013 г. Музеят пресъздава важни събития от бита и културата на Царевград от 12 и 13 век от времето на българските царе. Центъра е на 2 етажа и съдържа 29 скулптурни фигури на знакови исторически личности – цар Иван Асен и съпругата му Ирина Комнина, цар Калоян, пленяването на Балдуин Фландърски, патриарси, занаятчии, знатни боляри и техните жилища. В две композиции е представен цар Калоян – коронацията на владетеля от папския кардинал Лъв и битката при Адрианапол през 1205 г. Всичко това е на обща площ от 870 кв. м.
Част от групата се изкачихме до крепостта Царевец, разгледахме уникалните стенописи в патриаршеския храм ,,Св. Възнесение Господне“. След като цялата група се събра посетихме църквата „Св. Четиридесет мъченици Севастийски“. Намира се в подножието на крепостта Царевец. Там са погребани цар Калоян, цар Омуртаг, Сава Сръбски, Ирина Комнина и други. Св. 40 мъченици са 40 – те римски войници от арменската кохорта в гр. Севастия, които били жестоко измъчвани заради своята вяра в Христа през 320 г. и били осъдени да замръзнат в леденото езеро до гр. Севастия. Само един от тях на име Мелиос напуснал другарите си и отишъл да си вземе гореща баня, но от рязката температура починал на място. В църквата се извисяват 6 каменни колони – 3 с паметни надписи – от цар Иван Асен II, втората от времето на цар Крум, третата е дело на цар Омуртаг. Църквата „Св. 40 мъченици“ е следата към последното обиталище на Омуртаг. Църквата празнува на 9 март. Пени Чавдарова ни предложи 5 любопитни факта за църквата „ Св. 40 мъченици“ :
1. Колона с надпис поставена от цар Иван Асен II.
2. Пази телата на двама български царе и мощите на десетки светии.
3. Църквата е била подарена на българската войска.
4. В нея е била провъзгласена независимостта на България.
5. За малко да я разруши земетресение.
След като отпочинахме ние отпътувахме към последния за деня обект – Миниатюрите „Търновград – духът на хилядолетна България“. Паркът представлява туристическа атракция, макети на емблематични сгради от цялата страна и инфраструктурни макети. ,, В момента са 43 на брой, но в началото на следващия сезон ще станат 70“.– каза при откриването кмета на града инж. Даниел Панов. Паркът е разположен на площ от 11460 кв. м. в местността „Френкхисар“ в подножието на крепостта Царевец. Макетите са точни копия в мащаб 1:25 , а копието на крепостта Царевец е единствено в мащаб 1:70. Доста уморени, но и обогатили познанията си за нашата история ние пристигнахме в местността Ксилофор, където се намира туристическия учебен център „ Момина крепост“, в която отседнахме. Настанихме се, освежихме се, починахме си и в 19:30 часа слязохме на вечеря. Изключително сме доволни от културното отношение на целия персонал. Вечерта премина в разговори, песни, танци, а Елена Бозукова бе подготвила викторина с награди. Веселието продължи до полунощ.
Сутринта на 23 май ни събра около масите с вкусно приготвената баница. Трябваше здраво да се подкрепим, защото и този ден туристите трябваше да прояват своята издържливост при обиколката на последните два обекта – Арбанаси – селото, което пази българската история и водопада Кая Бунар /Хотнишкия водопад /.
Арбанаси – името му произлиза от това, че в началото на турското робство тук са се заселили българи – бежанци от западните части на българската етническа територия, известна като Арбанашка земя. Официялната версия за с. Арбанаси гласи, че то е създадено през 15 – 16 в. от преселници от Южен Епир, но две от архиологическите открития около арбанашките църкви“ Св. Арахангел Михаил и Гавраил“ и „Св. Димитър“ дават оповержение на това. Основният поминък на жителите му бил джелепчийството и суватчийството, още били развити медникарството и златарството, отглеждали са и много копринени буби. Днес селото е превърнато в архитектурно– художесвен резерват. Уникалните му природни и културно – исторически дадености, както и непосредствената му близост до Велико Търново, го правят едно от най– привлекателните места за посещения в България.
Ето, че настъпва края на нашето пътешествие. Пристигнахме в покрайнините на с. Хотница, където се намира Хотнишкия водопад, който е предпочитана дестинация от любителитие на природата. Наричан още Кая Бунар е едно от онези кътчета на България, които разкриват в пълния блясък красотата и уникалността на българската природа.Това е малък оазис, където можеш да релаксираш и да се откъснеш от ежедневните си проблеми. Водопадът е висок около 30 м. и пред него има образувано бистро и ледено студено язовирче. Пред водопада има беседка, където поседнахме да се полюбуваме на прелестта, спокойствието и прохладата на Хотнишкия водопад. Къпането е забранено, но никой не може да ви спре да се възхищавате на това райско кътче. След като запечатахме със снимки тази красота отпътувахме за Казанлък.
Елена Бозукова
КТВ при ТД ,,Орлово гнездо“ Гр.Казанлък
