Град Сливен е сгушен под величествените Сини камъни – красивите природни забележителности в страната. Има дълга история, развивал се е през вековете, като сериозен и богат занаятчийски и културен център. Името на древното селище, наследник на което е днешният град е било Туида. Като духовен център през вековете на османското владичество съвсем естествено Сливен се е превърнал в седалище на хайдушкото съпротивително движение, откъдето произлиза и славата му на град на стоте войводи. И до днес из този край се пеят песни и се разказват легенди за Индже войвода, Хаджи Димитър, Панайот Хитов.
"Туристите ветерани" от ТД "Орлово гнездо" град Казанлък посетиха на 25.04.2018г. този исторически град. Приятелите от КТВ ,,Сините камъни“ ги посрещнаха на гарата, а техен гид за деня бе Галя.
Най-напред посетиха сградата Регионален парк „Сините камъни“, където с голямо внимание изслушаха беседата на Мариана Симеонова за скалните забележителности – "Халката“, "Еньовата булка“, „Маймунската глава“, „Футула“. На монитор им показаха различни растения и животни от региона. След това посетиха къщата – музей на Хаджи Димитър, която е била построена от дядо му през 18 в., но днес е изцяло възстановен автентичния вид на стаята, в която е роден Хаджи Димитър, гостната, винарната изба и огнището. На 2–етаж са представени живота и делото му, снимки, документи, оръжия и предмети от бита.
Вторият обект, бе къщата музей на Добри Чинтулов – български поет и композитор, роден през 1822 г. в град Сливен. Първите 16г. прекарва в родния си град, но понеже са били много бедни през 1838 г. Чинтулов заминава сам за Велико Търново, където учи и слугува цели 6 м., а после заминава за Букурещ, където учи гръцки година и половина и заминава за Одеса. През 1850 г. се връща в България и основава читалище, пише и разпространява патриотично – революционни стихове. Макар полусляп и болен той е един от хората, които посрещат руските войски при идването им в Сливен на 17.01.1878 г.
Очаровани останаха казанлъчани от музея на Сливенски бит – 19 в., който е създаден през 1963 г. и е поместен в Петковата къща, обявена за архитектурно–художествен пометник. В музея са разположени, няколко традиции, които разказват за сливенския бит през последните няколко века – интериор на традиционната сливенска къща, обзавеждане, оръдия от бита, народни носии и костюми.
Минаха и покрай Часовниковата кула, която е построена 1808 г., а часовниковият механизъм е изработен от сливенския майстор – часовникар Атанас Часопоправителя.
Силно впечатлени посетителите останаха и от Регионалния исторически музей, където всички експонати са оригинали – копия няма. Сградата е на 3 етажа. Археологът ст. н. с. Георги Китов има голяма заслуга за богатите експонати. Името му завинаги ще остане свързано с тракийската култура и проучванията край Сливенските села Тополчане, Калояново, Крушаре и Старо село. Благодарение на Сливенския кмет са били осигурени 25 хил. лв. за стъклените витрини, в които са изложени златни и сребърни накити и украшения, монети, различни глинени и сребърни съдове.
В центъра на Сливен се намира „Старият бряст“ – вековно дърво на над 1300 г.Обиколката му при корена е над 5,65 м., а височината му е 10 м. С него са свързани много предания и легенди.
Казанлъшките туристи ветерани се разделиха със своите домакини с пожелания за нови срещи по планинските пътеки, подкрепиха се, починаха и поеха обратно към дома.
По информация от Клуб "Туристи ветерани" към ТД "Орлово гнездо" Казанлък