"Човек трябва да е искрен и смел"

- Какво е изкуството за теб?
- Изливане на чувствата, на душата, изразяване на самия себе си. Да изразиш себе си, в някаква форма видима и за другите. Начин да покажеш, че си личност. Всички искаме да намерим мястото си и да се докажем, изкуството е един от начините. Но освен за себе си, за този който го създава, то служи и на другите. Затова смятам, че не бива да делим изкуството на някакви категории - масово или елитарно, добро или лошо и прочие. Всеки който се занимава с това дава по нещо от себе си, и всеки който се докосва до него може да открие нещо за себе се.
- Да но така няма ли опасност да не може да отличим изкуството от кича?
- Да, затова е нужно да се отбележи, че за изкуството е нужно естетика и красота, нещо което го отличава от обикновеното, ежедневното и го издига над тях. Така че, ако трябва да формулирам какво е за мен изкуството възможно най-кратко, то е  красота и любов. Затова определено смятам, че творчеството е нещо което, ако мога така да се изразя, те осенява, нещо което трябва да се роди чрез теб, но не бива да остава само за теб. Ако едно изкуство, независимо дали става въпрос за поезия, проза, изобразително изкуство и така нататък, провокира и проповядва любов и красота във всичко което правим, или поне зарежда ежедневието ни с тях, то трябва да бъде споделяно с другите.
Разбира се има и неща, които поне аз смятам за твърде лични и бих искал те да стигнат само до адресата си.                                                                                                                                                                                         - Смяташ ли тогава, че изкуството е по някакъв начин призвано да възпитава, ако не друго, то поне някакъв вид естетически поглед?
- Дори и да се получава това като ефект, не смятам, че някой си го поставя като задача докато твори. За себе си мога да кажа, че не бих искал да поучавам, да съдя, да разобличавам. Да изразявам чувства, да защитавам  - да. 
- Само с лични душевни преживявания ли са свързани стиховете и разказите ти?
- Не пренебрегвам социалната тематика, но да, специално при мен поезията е повече свързана с личните, интимни преживявания. Може би така се освобождавам от негативните емоции и най-добре изразявам чувствата си към някой. Но живота наоколо с хубавите и лошите му страни също ме вълнува и имам и по-социални стихове. Най-често тези ми работи са под мотото - "Не съм съгласен". Пак повтарям, не искам да съдя, но не мога да остана безразличен. Това е моят, да го нарека, малък бунт. Според мен това е и право и задължение на всеки човек, да изрази позиция, да каже - "Не съм съгласен", независимо от последствията, тук не говоря вече за поезия и изобщо за творчество. Трябва разбира се да си готов да застанеш зад думите си и да се опиташ да промениш това срещу което протестираш, ако не за себе си, то поне за някой друг. Това е не само част от гражданската и социалната ни същност, но и от човешката.
- Смяташ ли, че ние българите, и специално казанлъчани, имаме смелостта да изказваме и отстояваме позиция?
- Ние българите, казанлъчани не правим изключение, сякаш имаме нещо като робски комплекс. Имаме навика да не протестираме и да търпим. Отвикнали сме да бъдем първи, много рядко някой поема инициативата, повече обичаме да се крием зад нечий гръб. Има също така и доза отчуждение провокирано от все по-забързания и труден живот. Защото човек, който се чуди как да свърже двата края, не си задава въпроса как да бъде добър, как да запази красивото около себе си, а как да оцелее.
- Значи ли това, че бедния човек, няма отношение към изкуството?
- Не разбира се, не мога да твърдя такова нещо. Дано думите ми не са прозвучали сякаш бедните хора са и душевно бедни, защото това не е вярно. Понякога дори един такъв човек, може по-истински да оцени красивото. Но трудния живота наистина ни огрубява, къде повече, къде по-малко. Може би дори се получава следния парадокс - да те затрогне едно произведение на изкуството, да те облагороди дори, да те накара да се замислиш, но утре, когато видиш на улицата паднал човек да не му подадеш ръка. Странно е, но такива сме ние хората.
- Освен върху листа, претворяваш впечатления и емоции и като рисуваш. Кое предпочиташ - писането или рисуването?
- И двете са начин за изразяване. Рисувам преди всичко живопис, въпреки че съм пробвал и други техники. Предпочитам също така да рисувам не върху платно, а върху по-нетрадиционни материали - керемиди, вази, чаши, теракотни плочки, дърво, върху всичко което става за рисуване. Май само върху човек не съм опитвал все още.
- Знам, че рисуваш и икони, само като вид рисуване ли го приемаш или ти носи и други емоции?
- Случайно започнах да рисувам икони, дори не бях сигурен ще се справя ли, но се получи добре. Освен това много ми хареса самата работа. Да рисуваш икона не може да бъде само рисуване, само работа. Докато рисуваш те обхваща чувството, че правиш нещо свещено. Поне при мен е така, аз съм вярващ човек, може би затова. И смятам, че човек и във вярата си трябва да е искрен, както и в другите си чувства и действия.
 Радостина Байчева