Константин Карагитлиев - един заклет естет и в работата и в живота

Повод за срещата с Констатин Карагитлиев - строителен предприемач стана професионалния празник на строителя - Деня на Свети Димитър - 26 октомври.
По този повод в края на седмицата той организира и пищно празненство за своите работници, с гостуването на известни комедийни столични актьори.
 
За тези, които за първи път прекрачват прага на офиса на един от най- колоритните бизнесмени в Казанлъшко, преживяването е равносилно на културен шок.

За приятелите и близките на  строителния предприемач инж. Константин Карагитлиев, гледката е част от неговата същност. Второто "Аз" на 55 годишният Близнак. За който красотата в строителството и в живота са едно цяло.

Вместо в офис с разпилени чертежи, дюлгерски помагала и вар, човек попада в изящния свят на дървото, съчетан с много любов и стил. Допълват го трите аквариума, в които буйстват 7 костенурки и дузина златни рибки. Бюст на майстор Кольо Фичето, икони на Света Богородица, томове световна класика, Библията, фотоси на красиви жени, снимки на Седемте чудеса на света и футболна топка с автограф от Роберто Баджо, над 300 дървопластики, дело на Борислав Баев, самоук казанлъшки дърворезбар, превръщат офиса на фирма "Карко" в ателие и арт-галерия, допълват света на Константин Карагитлиев - един от най-известните и щедри строителни предприемачи в Розовата долина.

Определя се като "почти шаран", въпреки, че за приятелите е "японска бойна риба". 
Когато с диплом за инженер гражданско и промишлено строителство от ВИАС се завръща в Казанлък, за да работи по разпределение в НИТИ, във войнишката му биография вече е записано, че "поради фабрикантския му произход на него не може да се разчита в екстремни и сложни ситуации".

Това бележи пътя на предприемача за цял живот. Остава редник както в казармата, така и в живота, но не съжалява. Защото и днес счита, че  именно редниците са тези, дето градят здравите темели на живота.
Убеден е, че богатство се прави не за един живот, а смисълът на парите и имането е в това да дадеш възможност на колкото се може повече хора да са  щастливи.

От 30 години Косьо Карагитлиев строи домове и промишлени сгради. 

В епохата на соца оставя зад гърба си над 500 апартамента като ръководител в тогавашното строително предприятие "Тонзос".

От 15 години той и синът му осигуряват бял и честен хляб на близо 70 работници в двете си строителни фирми в Казанлък и София. 
Най-важното нещо в строителството е да осигуриш удобно, функционално и сигурно жилище, където хората наистина да се чувстват у дома си, издповядва предприемачът, за който модата сега в строителството е добре забравеното старо монолитно жилище, но създадено с нови материали.

Тънкостта на архитектурата в градежа на сгради според романтичния "Близнак" е в прозрението напред във времето. 

"Да градиш сега така, че да е модерно и респектиращо векове напред. В нашата архитектура сега липсва именно мъдрост занапред", споделя строителят. Градът-еталон в това отношение според него е Париж, сбъдната негова мечта от това лято.

Освен изкуството, предприемачът има и друга страст - футболното съдийство.
Името му е включено и в енциклопедията "Футболното съдийство в България". Години наред е в редколегията на специализираното списание - "БФС - методически указания". В съдийския си актив пази и "стаж" като спортен журналист.

Признава, че съдийството го е научило на много полезни неща в дюлгерлъка. 
Дели хората на два типа - свестни и темерути. С първите винаги можеш да се разбереш, с вторите - нищо не става. За 30-те си години по строежите разбрал, че за здравината на една къща са важни не само темелите, а цялата конструкция. Няма ли здрава връзка между темелите и основното тяло, няма здрав строеж, споделя опит строителят. То затова и рухнал комунизма - идеолгически читави темели, но кофти изпълнители на връзките. Ако не внимаваме, не вложим старание и дисциплина, натам ще иде и днешният ни строеж - на нова България, признава бизнесменът, изкушил се да се впусне в местната политика, с намерението да помогне и противодейства на многото "зонлуци", сторени от предишни дюлгери на местното самоуправление. 

Тръгна си от нея  преди месец, несъгласен с избора на новия председател на местния парламент. Въпреки това вече бившият местен старейшина ще присъства на всяко едно от заседанията на колегите си, защото го боли за родния град и иска да помогне с каквото може.

Карагитлиев е сред известните и щедри дарители на Казанлък, меценат и читалищен настоятел. Една от големите му болки е местната болница, за която е направил куп неща. Последният му жест е за отделението по хирургия, където остави "спечеленото" като общински съветник за две години - 3 360 лева.

С негови дарения в Казанлък са изградени няколко детски площадки, освежени са сгради в центъра на града.

Инженер Карагитлиев намира щастието извън парите. В покоя на уютния си дом, сред 7-те си кучета и двете котки, и в съзерцанието на онези 320 декара наследствени ниви в Добружда от фабрикантските времена на фамилията му.

Мечтае да види  колкото се може повече свят, да доживее времето, когато в България ще живеят доволни и щастиви хора в прекрасни домове, с уют и спокойствие и като всеки строител да остави нещо красиво след себе си. 
                                   Яна Трифонова