Казанлъшки журналисти направиха филм за най-младия репресиран в лагерите на комунизма

Датата 10 ноември избраха за да представят премиерно филма си за най-младия оцелял до днес лагерист – казанлъчанина Христо Мичев, неговите автори - казанлъчаните Петър Марчев, Иван Бонев и Йордан Маринов.

Документалният филм „Моето лято в „Слънчев бряг“ е заснет по идея на Йордан Маринов, председател на съюза на репресираните от комунизма, сценарист и режисьор е казанлъшкият журналист и писател Петър Марчев, а оператор и монтажист – Иван Бонев.

Снимките продължават повече от 3 месеца, като за документалните кадри, екипът и главният герой Христо Мичев се връщат на място в кариерите в Ловеч, където Мичоолу, както го знаят казанлъчани, е посрещнал своя 18-ти рожден ден.

В края на месец май 1961-ва Христо от Казанлък е само на 17 години. Извикват го за справка в милицията. Влиза в злокобната Вила Роз и… изчезва безследно!

Завръща се в Града на розите чак на 9 септември същата година. Но вече не е същият… Какво се е случило? За своето кошмарно лято в Лагера на смъртта разказва пред камерата най-младият оцелял до днес лагерист – Христо Мичев.

Днес Христо Минчев живее в Германия, но дали е забравил и простил за своето лято в „Слънчев бряг“? Ще видим довечера от 17.30 часа на премиерата на документалния филм „Моето лято в „Слънчев бряг“  в залата на Музей "Чудомир".

„Тези ужаси не бива да се забравят. Защото днешните политически търговци на „светло бъдеще“ и „най-хуманни общества“ разчитат именно на Забравата,“ казва авторът на филма Петър Марчев.

След премиерата в Казанлък екипът, възнамерява да предложи документалния филм и на БНТ, за да може повече българи да чуят и видят историята на най-младият репресиран и оцелял в лагерите на комунизма – Христо Минчев. Филмът ще бъде прожектиран и по време на ежегодните паметни събития, провеждани в Ловеч за загиналите и оцелелите в лагера "Слънче бряг".

10.ноември, петък
17:30 ЛХМ „Чудомир“
Премиера на документалния филм
„Моето лято в „Слънчев бряг“
Сценарист и режисьор: Петър Марчев
Оператор и монтажист: Иван Бонев
По идея на Йордан Маринов

„Слънчев бряг“ е лагер за политически затворници край Ловеч. След като през август 1959 г. Политбюро на ЦК на БКП взима решение да разкрие лагера „Белене” на остров Персин, със съгласието на висшето комунистическо ръководство МВР-ДС създава нов лагер – поделение 0789 на "Въдворяване и Изселване", МВР, Ловеч.

Намира се в каменната кариера край Ловеч. Лагерът е наречен Трудовата група, става известен като лагера „Слънчев бряг“ (1959-1962). Името му, което препраща към черноморския курорт „Слънчев бряг”, е използвано като нарицателно от комунистическите власти за заплаха и предупреждение срещу онези, които са дръзнали да надигнат глава.

„Слънчев бряг“ е секретен и един от най-жестоките лагери в България. В лагера без съд и присъда са въдворявани хора по най-различни причини като „подривно-диверсионна дейност“, разказване на вицове срещу комунистическите управници, бивши депутати-земеделци, както и младежи, изпратени от местните управления на Народната милиция като „хулигани“(обвинявани за това че носят тесни панталони или слушат западна музика).

От 166 души в началото само след няколко месеца в лагера край Ловеч вече са въдворени около 1000 души. При докарването на нови въдворени под командването на ръководството на лагера е изпълняван специален „ритуал” – старите лагеристи са строявани на плаца в шпалир и им е заповядвано да бият с тояги новодошлите. Който не е изпълнявал заповедта също е получавал тояга.

Писмени разпореждания за режима в лагера не са давани. Началникът на лагера Петър Гогов признава през 1990 г.: „Нормативни документи нямаше. Всичко се изпълняваше по устни заповеди на Мирчо Спасов. Зам. министърът на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов един от най-приближените на първия секретар на БКП Тодор Живков в МВР-ДС.

На тайно съвещание на Политбюро през април 1962 г. Тодор Живков нарежда „лагерът да се закрие без да се шуми”. Ръководството на Трудовата група е порицано с партийни наказания, а главният отговорник Мирчо Спасов е разкритикуван от Живков за престараване, но в същото време не само не е наказан, освен с партийно „мъмрене”, но и е издигнат за завеждащ отдел „Задгранични кадри” в ЦК на БКП.

За съществуването си до април 1962 г. през лагера „Слънчев бряг“ преминават над 1500 души, а след промените военна прокуратура установява, че 151 лагеристи са намерили смъртта си в него.

От името на репресираните върху скалите на кариерата са поставени две плочи в памет на жертвите в лагерите, а на най-високата скала – кръст. В подножието на скалите под лагера, в близост до шосето Ловеч-Троян, е поставена плоча в памет на жертвите на лагерите и от Ловчанската митрополия.

kazanlak.com