Смирение и признание за горяните в Казанлък

На 1 октомври 1952 година без съд и присъда край павелбанското село Александрово за застреляни и хвърлени в масов безименен гроб 16 горяни от отряд „Никола Петков“, сражавали се в Балкана и Средна гора в съпротивата си срещу комунистическия режим и национализацията. Отделили се от групата, след 3 дни трима от отряда биват заловени край Търничени и откарани в София, където са осъдени от Народния съд. Смъртната присъда на Петко Китиков, Георги Комитов и Минчо Михов е изпълнена на 23 март 1952 година. Техните имена са записани в документите и заслугите им за първата българска съпротива срещу комунистическата диктатура бяха отличени с посмъртни ордени, връчени от Президента Росен Плевнелиев на официална церемония на 21 декември 2016 г.

Трите ордена бяха представени днес пред казанлъшки журналисти от Общобългарски комитет „Ген Иван Вълков“. Неговият председател Йордан Маринов е дългогодишен изследовател на съпротивителните движения срещу болшевизма, на зверствата на българските комунисти и Държавна сигурност. Планира да събере в книга и документален филм историята на горянското движение в казанлъшка околия и да остави в паметта на младото поколение спомен за борбата на горяните.

Горяните хващат Балкана, за разлика от партизаните и шумкарите след 9 септември. Нричат се горяни от "гора", за да се отличат от комунистическите хайдути. Тяхната въоръжена съпротива срещу въведения болшевишки режим продължава от 1945 до 1958 година, като през това време милицията и Държавна сигурност успяват да ликвидират със съд или без съд – с разстрели в полето близо десетте хиляди бунтовници и опозиционери на новата болшевишка власт.

Но горянската съпротивата срещу режима не свършва с разстрелите. Всяка година от страшния разстрел на 1 октомври 1952 година на този ден в полето край Александрово се появявали незнайно откъде десетки запалени свещи. Милицията пращала съгледвачи, агенти на ДС дебнели в нощите около 1 октомври да намерят кои са тези, дръзнали да палят свещи над незнайния масов гроб, където биули нахвърляли телата на 16-те избити горяни. И така продължило цели  40 години - чак до до 90-те, когато през 1994 г. бай Коста Пътников – един от активните казанлъшки седасари след 10-ти,  на гръб занесъл железен кръст на гроба, разказа Маринов. През 2001 г. Данчо Маринов, заедно с Райчо Юлианов есхумирали костите на горяните и с помощта на свещеника в Габарево ги пренесли и погребали в тамошната църква. Чак през 2013 г. Маринов намерил спомоществователи за да направят паметник в двора на църквата с имената на 16-те горяни избити на 1.10.1952 г. край Александрово.

Горянското движение е първата организирана съпротива в Европа и едно от най-масовите съпротивителни движения срещу болшевиките и установяването на комунистическия тоталитарен режим у нас. В речта си, по време на първото официално признание за делото им – едва днес, в навечерието на 2017 година, Президентът Плевнелиев опроверга съществуващия в общественото пространство мит, че народът ни не е оказал никаква съпротива на комунистическия режим и едва ли не е приветствал установяването му на власт. Той отбеляза, че комунистическият режим и наследниците му са направили всичко възможно да подменят историята и да я заличат. "Нека никога не забравяме за горяните, че тези хора си даваха сметка за това, че се рушат изконни човешки, изконни български ценности. Нека никога не забравяме, че тези българи с вяра в свободата и хуманизма смело излязоха напред. Те носиха своя кръст, но те бяха личности, бяха герои, бяха големи българи и остават такива", подчерта Росен Плевнелиев.

С нелеката роля на просветители сред младото поколение, което да знае и помни тези покрити в историята и признати за пръв път като герои от Държава едва днес, се заемат Йордан Маринов и Стефан Кацаров от Общобългарския комитет, в Казанлък. Предстои да издирят наследниците на тримата горяни и да предадат на най-достойните от тях трите посмъртни ордена на техните предци-герои. И да преодоляват страховете, предразсъдъците и наложената от ДС, партизаните, комунистите и пр. активисти на режима стигма за горяните - загнездена дори понякога в умовете и сърцата на собствените им синове и внуци.

Красимира Стоянова
Kazanlak.com