Революционно откритие: Средновековният Крън изглежда е при днешен Бузовград

Липсващото звено в историята на Казанлък между античния Севтополис и основания през Османско време днешен град, именуван с турското си име Казанлък – е разположено в Средновековието.

Описан в историческата писменост от Средновековието е Крън - центърът на едно от деспотствата при Иван Асен II и следващата го Тертеровата династия, което се намирало тук между Стара планина и Средна гора, по поречието на Тунджа.

След едногодишни първични проучвания на крепостта Бузово кале, завършили преди дни - българските археолози вече имат увереност да твърдят, че наследяваме град изграден още в Ранновизантийския период от V-VI  в., който достига разцвета си по време на II Българско Царство (XII–XIV в.)

„Това е най-голямата крепост в района на Казанлъшката долина“, заяви ръководителят на археологическият екип доц. д-р Деян Рабовянов от Националния исторически институт с музей при БАН. Той потвърди, че разкритата средновековна крепост над днешен Бузовград е много вероятно да се окаже споменаваната в истриографските извори средновековна Крънска хора*, чиито крепости и околни земи към края на XIII в. са предадени като зестра на деспот Алдимир (Елтимир) от цар Смилец.

Научната хипотеза на археолозите от БАН и историците от ИМ "Искра" допуска, че крепостта известна днес като Бузово кале** е била именно описната в изворите главна резиденция на Тертеровата династия, средновековният град Крън.***

Крепостта Бузово кале е известна отдавна, но с научната археологическа експедиция и разкопки през последната година, вече са разкрити нови и особено значими исторически факти.

Крепостта е огромна, разположена на площ от 17 декара, като селища е имало на общо 30 декара площ в подножието й. Прото градът е построен в ранното Средовековие (V в.),  разрушен вероятно при аваро-славянското нашествие и отнови изграден за да стане процъфтяващ и здраво укрепен за нашествия среднивековен град ,чак до XIII век.

Бузово кале е била силно укрепена с две масивни крепостни стени, разположени една зад друга, с височина над 4 метра и дебелина по 1,80 до 2,2 метра. "Това дава индикация, че крепостта е многи важен средновековен център", подчерта доц. Рабовянов. 

Друга индикация за значимостта й като средновековен град е откритата в пределите на крепостните стени на Бузово кале внушителна по размери църква, отговаряща по вид и градеж на столичните търновски църкви от времето на II Българско царство. За съжаление, църквата е частично установена, защото е открита в самия край на разкопките. Става дума за втора църква, освен намерената по-рано в района раннохристиянска базилика от VI век.

Въпреки гигантското ограбване в околността през вековете и годините, ползването на крепостните стени за строителна кариера, после за полигон за оръжейни изпитания и безброй иманярски набези от старо и ново време - Бузово кале е запазила безценни артефакти и за археологията. Находки, които да дадат значими сведения за непознатата и до днес българска история.

Над 100 находки са открили археолозите, сред тях монети, битова керамика и върхове на стрели, но не за лъкове, а стрели използвани в метателна машина. Бойната кула на крепостта също е вече открита и описана.

Едва 100 - 200 кв. метра от тези 17 дка са напълно археологически проучени. Затова разкриването на историческата загадка на Бузово кале предстои. Наесен от ИМ „Искра“ се надяват да получат възможност за финансиране за продължаване на разкопките. Доц. Рабовянов пък е осигурил по научен проект лазерно-въздушно сканиране на крепостта, което да я възстанови и даде представа за всички паметници, които са разположени в границите на крепостта, както и основа за по-нататъшното им евентуално репликиране, с цел развитие на културно-историческия туризъм.

Бузово кале вече има основание и трябва да бъде определена от Министерството на културата със статут на исторически обект от национално значение - сподели доц. Рабовянов.

В бъдеще, туристическият район над Бузовград може да бъде съчетан с другите паметницио наоколо - Мегалитът "Вратата на богинята", "Бащин камък", "Малкия мегалит", проучената раннохристиянска византийска базилика в местността Черковищата, монументалната тракийска гробница в подножието на крепостта, новооткритата българска църква в пределите на крепостта, бойната кула, крепостните стени - и така да се превърне в цялостен туристически маршрут с паметници от всички епохи. Своеобразна "премиера" на такъв маршрут ще бъде представена още този месец, по време на двата похода до Мегалита по време на Тракийските празници в Казанлък на 26 август.

Чуйте повече подробности за откритията от ръководителя на археологическата експедиция доц. д-р Деян Рабовянов, във видеото.

Kazanlak.com

* В Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II са изброени подвластните на царя oбласти: Видинска, Браничевска, Белградска, Търновска, Загорска, Преславска, Карвунска, Крънска, Одринска, Скопска, Прилепска, Деволска и Арбанашка.

** Името «Бузово кале» и кръстеното на него днешно село Бузовград са свързани с легендите за Княз Буз, известен още като Буз Войвода, който отбранявал крепостта 7 месеца от атаките на оснманската армия при падането на II Българско Царство.

*** Днешното село, отскоро град Крън е назовано на споменатата в историята среновековна област Крън през 1906 г., дотогава е носело турското си име Хасът. Топонимът Крън е даден вероятно заради малките средновековни укрепления разположени над селото в Стара планина, в подножието на Бузлуджа.