Извор на красота

- Как започна всичко?
- Когато септември миналата година, пред могилата "Голямата косматка", Д-р Китов надигна синята пластмасова кофа, всички ние накацали по изкопите зърнахме бронзовата глава и онемяхме. Далеч под краката ни, целия изцапан с пръст, до шия зарит ни гледаше Той. След минути хипноза и гробно мълчание започнахме да гадаем кой е този титан възкръснал от вековете. Зевс, жрец, римлянин или ...?  И въпреки, че е увековечил ликът си на половината от деветте емисии монети които е издал и от десетилетия го гледаме нарисуван в Тракийска гробница в Казанлък, никой от нас, уж най-посветените в историята, не го позна! Та трябваше да се открият и шлемът му, с надпис на собственика, написан на челото за да се уверим, че това е самия Севт III. Дори и след това написах легендата за "Възкръсналият храм", отпечатана в брой 43 от 2004 година на вестник Долина, нещо продължаваше да ме гложди. Явно трябваше да се направи още нещо, така че, поне родолюбивите българи да "видят" ликовете на най-достойните си владетели в древността ни и да могат да прочетат някъде биографиите им.  Така се роди идеята да се издаде поредица картички посветени на Севт III , Котис I, Терес, Ситалк и много други велики мъже. С помоща на добрите ми приятели от издателсво "Ирита" първата видя бял свят през април тази година. Лично аз съм най-доволен от графиката-възстановка на Севт с шлема му.
- С какво един художник трябва да впечатли археолог от ранга на Китов за да му повери отговорната мисия на художник на експедицията?
- Ха, ха! ( смее се ) Този въпрос е редно да отправите към Доктор Китов. Но аз ще продължа да разказвам , може и да стане отговор. Минаха няколко месеца, през които общо взето следваха само неприятни но закономерни изненади. Бях нарисувал златния венец с малкото листа както беше намерен в гробницата, а допълнително при реставрацията, му прикачиха още три пъти по толкова, поопадали от хилядолетията корозия на тънките златни нишки които ги крепят. Друго, не бях обърнал внимание, че вътрешния диаметър на венеца е прекалено голям, за да се слага направо на човешка глава и се оказа че Севт го е носил върху шлема си.
Но всички мои творчески терзания се изпариха на дванайсти юли, когати ми позвъни Китов и попита:
- Купих си твоята картичка за Севт III-ти. Стилът е точно какъвто ми трябва за графично документиране на находките ни. Да търся ли друг художник за експедицията ми или започваш?
- Кое те накара да приемеш това предложение?
Да си призная малко тежи, да ходиш по инцидентни пресконференции и полутайно да снимаш новите находки. Не ми е ясно по каква безумна традиция, ние българите - по кръв наследници на тия богатства, можем да влизаме в музеите и да ги гледаме, но не "бива" да ги снимаме за да ги обсъждаме с други приятели и дискутираме защо, какво, кой и как е сътворил нявга. Нядавам се че скоро тези забрани ще отпаднат, иначе закономерно ще се почнат да се продават копия на наши старини правени в Гърция примерно. Логично е щом сме имали майстори да създадат тези неща, пак ние да имаме майсторите, които да ги пресъздават достойно. Нали?
- Каква е емоцията да се докосваш до не само красиви, но стари и ценни предмети? Отговорност ли е да ги рисуваш?
- Излишно е да казвам, че е голяма тръпка да се "докосваш" до завета на някой твой пра-пра-пра дядо. Неверотно приятно бяхме изненадани зимата, когато гледайки профила на Севт открихме поразителна прилика с носа на бащата на една наша позната - естествено кореняк шипканлия. От тогава изобщо не вярвам на корифеи от ранга на Божидар Димитров, които твърдят, че в нашата кръв няма и капка тракийска. Но явно те имат проблеми с рода си, не ние.
Това за отговорността е добър въпрос. Загубили сме навика да бъдем отговорни към нашите предци-мъртавци. Дълго ни учиха да бъдем вярни на идеали и измислени теории привнесени от къде ли не. Тези неща са нелепи и преходни. Виж вярност към земя, род и дух са вечни неща. Ако не разбираш и уважаваш прадедите си, намя да разбереш никога и себе си.
Ето например: счупила се покривната плоча на саркофага в могилата Светицата. Паднала и смачкала златната маска. Да правим копия на повредена вещ е елементарно, но НЕ е по волята нито на собственика и, нито на твореца и. Иска се да помислим малко като тях и да се сетим, че трябва да се изправи и да правим копия на истинския оригинал. За да са "доволни" те и ние да се гордеем. Смачкано според мен, трябва да е само копието което ще се изложи в могилата Светицата. Нормално е, само там единствено хората да я виждат, точно както е намерена.
- Как приемаш задачата като работа или повече като удоволствие?
- Хм... В началото ми беше малко трудно. В моите графики бях свикнал да има много щрихи, светлосенки, дребни детайли, въздействащ зрителен ъгъл, за да привличат окото на зрителя. Оказа се че за археоложкото документиране са необходими основните изгледи и изчистени линии. Но за месец сверихме стила и сега нещата стават и с удоволствие.
- Всеки творец има своя муза, която му помага когато той твори? Каква е твоята муза, когато рисуващ тези уникални накодки?
- Музи, Орфей, музика. Хубави думи, независимо на каква писменост са написани, носят смисъла на създателя си. Нали Калиопа, майката на Орфей, е била първата муза. Много хора считат за недалновидно, че траките са нямали писменост. А може би са имали друг начин да предадат идеите си и красотата - образи, мелодии, текстове на песни, архитектура? Нещо като "шифри на Леонардо". Азбуки даже по-вечни, но и читаеми само за съмишленици. Предполагам само, но те и за това са мистериите - нещата да се усещат. Например аз, когато се взирам в пълния с отблясъци наколенник, разяден от ръждиви петна, търсейки най-характерните линии, виждам на листа пред мен да оживява една тракийка, сякаш току що е скицирана от някой фолклорен фестивал, долавям ромон. Ромон на ручей от вечния извор на красотата.
Не зная, Нека читателите видят, почувстват и преценят.
Долина