13:23 | 01 септември 05
4936
КАЗАНЛЪШКИЯТ ПРИНЦ НА ЛОВА
Стефан Попов - "Принцът". Едно име на път да се превърне в легенда. Един казанлъшки ловец,който вече 54 години неотстъпно е пръв сред първите майстори на ловния спорт в Розовата долина - от Калофер до Твърдица. Пословично скромен, мъж с достолепна осанка и благородническо излъчване. Може би оттам, от тези му качества още в младежки години се е породило прозвището му "Принцът". Там е работата, че този ласкав, от където и да го погледнеш, прякор, му приляга превъзходно и отнесен към характеристиката му като ловец. А Стефан Попов е такъв в същинският смисъл на думата! Сега е на 73, но походката му е младежка, телосложението яко и здраво. Къде ли е заслугата на лова за тази негова впечатляваща втора младост?!
- Голяма заслуга, за да стана ловец има бай Кольо Бонев, който беше един от най-популярните казанлъшки авджии. Бяхме съседи и още от юношеските години с неговото благоволение съпровождах старите ловци в ловните им излети. Той видя нещо положително в мен. Привлече ме в тогавашната обществена организация ДОСО. За година членство станах градски първенец по стрелба с флоберка. На другата година бях пръв и в окръга. Влязох в казармата и веднага щом се уволних през 1957 г. бай Кольо ме предложи на ръководството на ловното дружество и ме приеха в редиците на Съюза. Секретарят на дружеството и други членове на управата веднага ме харесаха и винаги ме канеха да ловуваме заедно. За точната стрелба и до сега не се давам на никого. Е, случвало се е, те, управленците, да събират орехи и капали круши по къра, а аз да убия на всички по един заек ли ще е, по две-три яребици ли, по няколко пъдпъдъка … Но тогава имаше много дивеч и не беше проблем да помогнеш на другарите. Много се правеше и за дивеча.
Впечатления, и то отлични, за Стефан Попов имат не само колегите-ловци от района на Казанлъшкото сдружение. Принцът сам признава, че почти няма място из България, където да не е ловувал. Първата му ловна пушка е Туловка, 16-ти калибър.
- После бай Христо Пенчев, секретарят на Ловното, ми купи от София един "Бюхак", немско качество, 12-ти калибър. Трудно и свикнах - мина се известно време, докато разбера, че е пълен шок и на дивеча трябва да се пуска от далече. Много пернат дивеч съм отстрелял с нея. Признавам си, откакто съм станал ловец и до сега, вече минах 70-те, открием ли сезона, не ме хваща сън в нощта преди излета. Чакам с "четири" очи да съмне и да потеглим на лов. по три пъти, че и по четири се будя нощем. Каква е тая страст, каква е тая любов - не мога да си обясня.
После си взех ИЖ, надцевка. Мина време, продадох я. Благодарен съм на зет ми, който ми донесе нова пушка ТОЗ от Русия, 12-ти калибър. Много си обичам личното ловно оръжие. Винаги са ми завиждали на това как си поддържам пушките.
Няма истински ловец, твърди самият Стефан Попов, който да не гледа ловно куче. До сега той е имал 7-8 кучета и пак си гледа един млад пойнтер, по-скоро пойнтерка. "винаги съм предпочитал женските кучета" - твърди Принцът.
- първото ми куче беше пойнтер - Лира. Доживя до 12 години. Който не е идвал с мен на лов, само той не знае какъв перфектен майстор беше! Още не мога да я прежаля. Имал съм няколко брака, сетери. Да не говоря пък за Виза - германски брак беше. Работеше като часовник. Взех я от село Диня, Старозагорско, но ми я уби кола.
Стефан Попов - Принцът не е само отличен майстор на лова. За него няма тайни и в риболова. "Откакто вадя ловен билет, винаги вадя и риболовен. Когато няма лов, аз съм по реките, езерата и язовирите."
- Е, няма да крия, на първо място слагам лова. Категорично предпочитам пернатия лов. Ходил съм и за едър дивеч. Отстрелял съм 7-8 диви прасета, но не е същото, не е същото, не е това, което ми е присърце. Нали знаеш, на едрият лов - я гръмнеш, я не. А аз искам да гърмя. Не ми ли посинее рамото от ритането на лада, аз лов не признавам!
Нещо да кажете?! Аз пък само ще добавя, че ако един ловец освен точен изтрел, хубава пушка, добро куче и тем подобни, няма чувство за хумор, според мен - не става. А Стефан Попов може с дни да разказва какви ли не шеговити преживелици.
- Отиваме с бай Коста на лов за зайци в село мъдрец. Посрещнаха ни домакините, излязохме в една мешова гора. Те водят 30 гончета. Председателят пита "Кой от вас е най-добрият, да го сложим на ей това място, те от тука минават?" пък бай Коста му отговаря: "Ей туй хлапе (тоест аз) сложи, да го видим какво може." Хукнаха кучетата, зайците започнаха да идват. Гърмя аз: убих един, втори, трети. По едно време гледам две кучета гонят един заек и той право към мястото на бай Коста. Айде, викам си, сега да го видя майстора. По едно време се гръмна и … едното куче падна, а заекът дим да го няма. Дойде бай Коста и ми вика: "Стефане, сакън, да не си казал на някого!" Добре, викам. Прибрахме се. Седнахме на софрата, пием вино от едни големи пахари. По едно време бай Коста вика на сестра си: "Сестро, кай, ей тия зайци, видиш ли ги - аз ги избих. Тия тука аджамии нищо не са гръмнали!" пък един от местните отиде, побутна го по рамото и тихичко му пошепна: "Я, я кажи, бай Коста, кой гътна кучката, а?!"
Та в тая връзка ми се иска да добавя - ловът и приятелският мохабет са две части от едно цяло!
Ех, дай Боже, във всяка нова вълна млади ловци да се ражда поне един "принц" като Стефан Попов! Казанлъшкият принц на лова.
Емил Пенчев
- Голяма заслуга, за да стана ловец има бай Кольо Бонев, който беше един от най-популярните казанлъшки авджии. Бяхме съседи и още от юношеските години с неговото благоволение съпровождах старите ловци в ловните им излети. Той видя нещо положително в мен. Привлече ме в тогавашната обществена организация ДОСО. За година членство станах градски първенец по стрелба с флоберка. На другата година бях пръв и в окръга. Влязох в казармата и веднага щом се уволних през 1957 г. бай Кольо ме предложи на ръководството на ловното дружество и ме приеха в редиците на Съюза. Секретарят на дружеството и други членове на управата веднага ме харесаха и винаги ме канеха да ловуваме заедно. За точната стрелба и до сега не се давам на никого. Е, случвало се е, те, управленците, да събират орехи и капали круши по къра, а аз да убия на всички по един заек ли ще е, по две-три яребици ли, по няколко пъдпъдъка … Но тогава имаше много дивеч и не беше проблем да помогнеш на другарите. Много се правеше и за дивеча.
Впечатления, и то отлични, за Стефан Попов имат не само колегите-ловци от района на Казанлъшкото сдружение. Принцът сам признава, че почти няма място из България, където да не е ловувал. Първата му ловна пушка е Туловка, 16-ти калибър.
- После бай Христо Пенчев, секретарят на Ловното, ми купи от София един "Бюхак", немско качество, 12-ти калибър. Трудно и свикнах - мина се известно време, докато разбера, че е пълен шок и на дивеча трябва да се пуска от далече. Много пернат дивеч съм отстрелял с нея. Признавам си, откакто съм станал ловец и до сега, вече минах 70-те, открием ли сезона, не ме хваща сън в нощта преди излета. Чакам с "четири" очи да съмне и да потеглим на лов. по три пъти, че и по четири се будя нощем. Каква е тая страст, каква е тая любов - не мога да си обясня.
После си взех ИЖ, надцевка. Мина време, продадох я. Благодарен съм на зет ми, който ми донесе нова пушка ТОЗ от Русия, 12-ти калибър. Много си обичам личното ловно оръжие. Винаги са ми завиждали на това как си поддържам пушките.
Няма истински ловец, твърди самият Стефан Попов, който да не гледа ловно куче. До сега той е имал 7-8 кучета и пак си гледа един млад пойнтер, по-скоро пойнтерка. "винаги съм предпочитал женските кучета" - твърди Принцът.
- първото ми куче беше пойнтер - Лира. Доживя до 12 години. Който не е идвал с мен на лов, само той не знае какъв перфектен майстор беше! Още не мога да я прежаля. Имал съм няколко брака, сетери. Да не говоря пък за Виза - германски брак беше. Работеше като часовник. Взех я от село Диня, Старозагорско, но ми я уби кола.
Стефан Попов - Принцът не е само отличен майстор на лова. За него няма тайни и в риболова. "Откакто вадя ловен билет, винаги вадя и риболовен. Когато няма лов, аз съм по реките, езерата и язовирите."
- Е, няма да крия, на първо място слагам лова. Категорично предпочитам пернатия лов. Ходил съм и за едър дивеч. Отстрелял съм 7-8 диви прасета, но не е същото, не е същото, не е това, което ми е присърце. Нали знаеш, на едрият лов - я гръмнеш, я не. А аз искам да гърмя. Не ми ли посинее рамото от ритането на лада, аз лов не признавам!
Нещо да кажете?! Аз пък само ще добавя, че ако един ловец освен точен изтрел, хубава пушка, добро куче и тем подобни, няма чувство за хумор, според мен - не става. А Стефан Попов може с дни да разказва какви ли не шеговити преживелици.
- Отиваме с бай Коста на лов за зайци в село мъдрец. Посрещнаха ни домакините, излязохме в една мешова гора. Те водят 30 гончета. Председателят пита "Кой от вас е най-добрият, да го сложим на ей това място, те от тука минават?" пък бай Коста му отговаря: "Ей туй хлапе (тоест аз) сложи, да го видим какво може." Хукнаха кучетата, зайците започнаха да идват. Гърмя аз: убих един, втори, трети. По едно време гледам две кучета гонят един заек и той право към мястото на бай Коста. Айде, викам си, сега да го видя майстора. По едно време се гръмна и … едното куче падна, а заекът дим да го няма. Дойде бай Коста и ми вика: "Стефане, сакън, да не си казал на някого!" Добре, викам. Прибрахме се. Седнахме на софрата, пием вино от едни големи пахари. По едно време бай Коста вика на сестра си: "Сестро, кай, ей тия зайци, видиш ли ги - аз ги избих. Тия тука аджамии нищо не са гръмнали!" пък един от местните отиде, побутна го по рамото и тихичко му пошепна: "Я, я кажи, бай Коста, кой гътна кучката, а?!"
Та в тая връзка ми се иска да добавя - ловът и приятелският мохабет са две части от едно цяло!
Ех, дай Боже, във всяка нова вълна млади ловци да се ражда поне един "принц" като Стефан Попов! Казанлъшкият принц на лова.
Емил Пенчев
