В ПАЗВАТА НА СЛОВОТО ... "НЕЩО ХУБАВО СЕ СЛУЧИ"
Мечтая си за времето, когато Машината на властта, ще се превърне в Машина на въображението и ще престане да ни бележи с Единни номера, за да контролира шарената ни битност, и ще ни подреди с прекрасни поетични индекси, не само "знаци и сили" на Битието, а и възвръщане към навечно изгубените градини на български имена: Мостич, Танг-Ра, Янкул, Дан, Секул, Аспа, Сумер, Пагане.
Поетесата Тотка Динева /Тот е бог на езотеричното/ би звучала добре като Денница-Зорница, Яна-Звездица или Августина. Защото е "родена през август" със слънчева корона и орфичен скиптър, получени не по кръвно наследство, а по изстрадан духовен начин. Попаднала в енергийното поле на родното място и на приятелите /нека да поздравим учителката Дона/ поезийната регалия прелива във всички цветове на дъгата, когато слънцето си играе с облаците на жмичка, та ето защо блести сега в ръцете ни като истинска перлена глифика на чудесата търкулната отвъд досадата на обикновеното жужене.
Но да говориш за втората книга на Тотка Динева е меланхолно непосилно, след като другите, гушнати уютно в пазвата на Словото, са чули вече Донината литургия за пътуващата светлина на думите. Ми то все едно да кихнеш грипаво след пението на владиката в Храма, хем не на място, хем не на време … Затова нека да отбележим със скучното си филологическо перо, че малката бяла книжка е издателски куриоз, направен "със съдействието на община Павел баня", браво! Няма имена на художници, корични оформления и компютърни джаджи. Да не би пък кметът да е редактор, а екипът му да е рисувал, коригирал? Защо пък не, дай, боже, всекиму! …
Поезията на Родената през август е светлинен квант, от който можеш да виртуализираш нова, по-добра, вселена с всички образни ферменти /пътеки, сънища, бели феи, самота, Дом-надежда, обич-огледало, че и дарове/. Подозирам, че следващата книга ще се нарича Маргарити в косите, даже го казах на глас, за да се направя на пророк в несобствения си град, а градът е на Тотка, и той ни събра под четири брези във възкръсналия парк, над главите ни щурееха приказни катерици, есемесеха врабчета, бяхме щастливи, защото си спомнихме, че поезията е вечна като майчина пазва, непрекъснато п л е т е н и е с л о в е с, златно тиренце между нас и Бога. Да не забравя да спомена, че русокосата поетеса е адепт на Петя Дубарова, но пясъчния часовник на тропите е преобърнат с нежност и финес. Новата лирическа принцеса е помъдряла, вече не е "слънчево момиче", а слънчева жена, не златна пчела, която целува цветето, а обратното -цвете уханно, което целува пчелите.
Психограмната дума е о т в а р я м, тя предизвиква номинативната верига от синоними, която се вие през всички творби, а където се концентрира - това са си направо синонимни гнезда /разлиствам, разтвори, разцъфтели, пречиствам-пречистване, давам, щедрост, посвещавам, подарявам, благодаря, сливам, галя, протягам, преливам …/ Следите ли посоката? Навън. Към света, но с осветен, споделен аз …
Върху този код ще работим като литературни критици в някой годишен обзор. Ще се опитаме да докажем, че Азът на лирическата героиня се смалява съзнателно /може би/, за да стане фундамент на Аскезата, даряването. А това е генералната линия на голямата българска поезия.
Момиче синеоко, комай си стъпило вече на нея. Айде още една стъпчица /изхвърли онова стихотворение от стр. 28, а от беззаглавното на стр. 26 остави само поантите - че това е инфарктно хайку, Господи!
Виждаш ли - готова си. На добър час. …
Ваня Попова, артпарк
Павел баня, 3 септември, 18 часа
