Христина Несторова: "Аз съм българка, на която втората родина е Швеция"

 - Какъв беше поводът, поради който заминахте за Швеция?
  - Причината беше съпруга ми Габриел Несторов. Запознахме се в България на един българо-италиански фестивал "Диамонде" през 1996 година. Тогава аз ръководех създадения от мен акордеонен оркестър "Бурлеска" към читалище "Искра". А той беше страстен почитател на музиката и в частност на акордеона. След една година пак се срещнахме и юни 1998г. аз заминах за Швеция, за да сключа брак.
- Къде живеете и работите в Швеция?
- Лунт, южната част на Швеция. Откакто преди 5 години направиха моста, който свързва Дания с Швеция ние всъщност се падаме точно срещу Копенхаген. Като се качим на един хълм там - "шведското Тюлбе" както го наричаме със съпруга ми, и виждаме столицата на Дания.
- Лесно ли се адаптирахте в новата обстановка и чуждия начин на живот?
- Беше ми доста трудно докато усвоя езика. Започнах веднага курсове по шведки, английски и компютри. Техният език има няколко нива и през 2001г. стигнах до последното. След като научих езика, нещата станаха по лесни и започнах да се чувствам по-комфортно на това чуждо за мен тогава място.
- Как започнахте работа, с която се занимавате в момента?
-  Покрай приятели, ръководството на училище "Свети Томас" разбра, че съм музикант и ме поканиха да замествам. В началото започнах само с по един час. Постепенно направих доста интересни неща за училището - написах музиката и аранжиментите към някой техни детски песнички. Създадох вокална група към училището, която като се замисля сега, още си няма име. По принцип учителят по музика там е доста зает - занимава се с организацията на коледните концерти, великденските, откриване на новата учебна година, изобщо цялата празничната дейност на училището се случва под ръководството на преподавателя по музика. Понеже аз съм на "ти" с компютрите се занимавам и с отпечатването на програми и правя доста интересни оформления за концертите. Директорът остана доволен от моята работа, за него бях ценен кадър, а и аз бях доволна от работата си. Занимавах се с работата, която обичах. След година и половина се освободи щатно място, за което се кандидатирахме общо 28 човека. За мое щастие и удовлетворение от факта, че са оценили работата ми аз получих мястото. И от тогава съм преподавател по пиано, акордеон и диригент на хора към училището.
- На каква възраст са учениците с които работите?
- Училището е основно, последният випуск са деветокласници. Аз преподавам на всички класове от 1 до 9. Тази година за първи път имаме завършващ клас, "малки абитуриенти" както ги наричаме ние с колегите. Всички класове имат музика по 1 час седмично и 2 часа театрална музика и театрални постановки. Освен това се занимавам и индивидуално с над 30 ученика - пиано, акордеон и солово пеене. Ръководител съм и на две вокални групи и отделно се занимавам и с музикална страница в интернет.
- Как съумявате да се справите с всички тези ангажименти и остава ли ви време за личен живот?
- Успявам някак си. За личен живот почти не остава време. С мъжа ми се виждаме най-често когато ме води с колата от една работа на друга, защото там нямам шофьорска книжка. Изцяло съм отдадена на работата си и единственият ми свободен ден е събота.
- И в България и в Швеция сте преподавали музика, намирате ли разлика в учениците?
- Навсякъде интересът играе водеща роля. Има ученици, които са много способни, много заинтересовани. Голямо сравнение не мога да направя, тъй като там преподавам на по-малки деца, а тук в България съм се занимавала с по-големи, професионално ангажирани към музиката хора. Тук имах клас в Музикалната академия и преподавах в Пловдивския университет като главен асистент, преди да тръгна за Швеция. По ирония на съдбата никога не съм искала да работя в общообразователно училище, но сега съм много доволна от това с което се занимавам. От скоро имам и кабинет в училището, което е признание за мен.
- А лесно ли се работи с шведските деца?
- Децата навсякъде са деца! Децата там по принцип са презадоволени от всичко, каквото поискат и го получават. Макар че, в нашето училище има деца от 27 националности, почти от цял свят. То е интернационално училище.
-  А има ли българско присъствие в паралелките?
- Не, за съжаление няма. Аз съм единственото българче там! Всички знаят, че съм българка и както аз самата казвам "Моята втора родина е Швеция, а майчината ми родина е България". Може да съм единствената българка в училището, но с гордост мога да кажа, че учениците ми играят българско хоро.
- Ясно е, че заслугата е ваша, но защо решихте да им споделите магията на българският танц и кога се случи това?
- За да се докоснат до традицията, с която аз съм израснала. Чрез Организацията на обединените нации (ООН) всяка година аз приемам участия за специални благотворителни концерти. Вече 3 години правим много големи концерти под мое ръководство и събираме средства, които пращаме на Червения Кръст. Последно набрахме средства за нуждаещите се в Африка и Шриланка. Покрай тази благотворителна седмица, направихме и международна седмица в училището. Много музика, рисуване, децата ушиха огромно знаме с различни орнаменти. В часовете по музика аз им прожектирах мюзикъл, след това пяхме различни песнички. Остана свободно време и аз им казах хващайте се за ръце да ви науча на нашенско хоро. Показах им стъпките на правото хоро и те го усвоиха лесно. Сега като си имаме собствен кабинет, смятам да ги науча и на ръченица. Все пак сме интернационално училище и е съвсем нормално децата да се докоснат до различните култури и обичаи.
- А пели ли сте български песнички?
- Български песни с моите ученици още не сме пели. Но с един от възрастните хорове пяхме "Хубава си моя горо". Майка ми прати текста от България, аз направих нов аранжимент и изпълнението стана много хубаво. Имам доста сборници с български детски песнички и смятам скоро да ги запеем в клас. Българските песни са такова богатство, което не трябва да се пази само в пределите на страната ни, а да се даде възможност и на другите народи да му се насладят.
- Освен работата ви която е свързана с училищните дейности, вие се занимавате и с концертна дейност. Разкажете ни малко повече за тези изяви.
-  Шведите много обичат акордеона и по тази причина се организират голям брой концерти. Специално мен ме уважават, защото първо съм жена, второ - свиря на клавиши и трето - според тях свиря доста по-различно от другите изпълнители (с темперамент, с професионализъм). На концерти най-често свиря танцова музика - полка, валс. Преди да си дойда в България на 12 юли имах солов концерт. Излъчваше се директно предаване по шведска телевизия, по радиото имаше половин часово предаване за мен и вечерта имаше отново предаване за мен около час.Често съм канена и на благотворителни концерти, където част от хонорара дарявам за болните от рак деца. Постоянно изкачат нови концерти и аз непрекъснато трябва да поддържам форма, за да не разочаровам публиката си.
- Явно медиите в Швеция проявяват  интерес към вас и вашите музикални изяви?
- Да преди всеки концерт има анонси и статии във шведските вестници. Преди известно време един журналист дойде в дома ми и ми взе голямо интервю. За мен това беше доказателството, че до известна степен съм преуспяла в областта в която работя.
- Вие сте една преуспяла българка в Швеция, но чувствате ли я като свой дом?
- И България и Швеция чувствам като свой дом. Обичам много да се връщам тук, някой приятели ми липсват. Мога да кажа, че съзнателният ми живот е в Швеция. Там е работата ми, там са професионалните ми постижения, имам колеги, които ме уважават и ценят, имам ученици които ме боготворят. Мога да кажа, че 70% българското ми сърце е в Швеция.
- Това означава ли, че нямате планове за завръщане в родината?
- На този етап - не! Но имам идеята за съвместна работа с български колеги. Моята бивша ръководителка по катедра в Пловдивския университет, прояви инициативата да започна да уча докторат. Темата ще бъде "Музикалната система в общообразователното училище в Швеция и България. Сравнителен анализ." Трябва да направя малко проучвания, но все пак имам опит. Имам по 13-15 часа седмично, това ми помага да имам собствен поглед върху нещата. Направила съм няколко експеримента и смятам да взема малко интервюта. Да направя анкета и да я разпратя в различни училища на колеги, ако са така добри ще ми отговорят. Мисля, че може да стане интересна съпоставка между българската и шведската образователна система. Може би близките две години ще се занимавам и с това. И ще си идвам малко по-често в България (2-3 пъти в годината).
- От професионална гледна точка смятате ли, че сте достигнали висините за които сте мечтали?
- Има още много. Аз съм човек, който обича да експериментира и да импровизира. А и в Швеция има още голямо поле за изява. Така, че гледам нагоре и само нагоре.
- А в по-близко бъдеще на къде гледате?
- След 2 седмици почваме новата учебна година (при тях тя започва на 24 август). На 27 е културната нощ на града в който живея. Моят хор е поканен и ще имаме  2-3 часа концерти. Така, че в момента гледам в тази насока, да се представим  добре и да дадем всичко от себе си.
- Какво ще пожелаете на читателите на в-к "Долина"?
- Кураж, напред и вярвайте, че ще се оправим.
Станислава Христова