Бузлуджа посрещна различна тази година социалистите

...Все така ... към онази заветна Бузлуджанска поляна пъплиха и ще пъплят “ветераните.”

Както многозначително ги нарече голям началник от някогашната политическа полиция в ДС.

Пъплиха или подтичваха към Бузлуджа... на мотор, в джип или просто пеш ... и новите... с едвам загатнати бели полички, пред чиято белота дори националният трикольор “трябва да коленичи”. Без капка свян.

Че тази Бузлуджа -2005-та няма да е като другите, личеше седмици по-рано.

Не само заради “мълчаливата подготовка на похода на годината”, както стара баба от Плевенско нарече националния митинг- събор, но и заради мистерията и истерията около правителствено-парламентарното напрежение, съпътстващо годишната соцсбирка.

Дали подгонени от същата властова истерия или просто от непоносимата юлска жега, но този път по бузлуджанските поляни липсваха познатите гъсти върволици и редици от нарамили сакове и раници съборяни- използващи разходката в планината за попълване на колекцията от билки в хамбара.

Още по роса на историческата поляна не остана празно място... в очакване на лидера и неговата група. В тон с навалицата респектираше изобилието от химически тоалетни и опашката край тях, десетките маси със захаросани червени ябълки, прегрели сергии с национални трикольорчета.

“Тук съм, за да чуя Сергей”, мъдро отсече, мерейки ме през вежди социалистка от ерата на Димитровградските градежи, приседнала до краставица-ветеран в опити да утоли жегата.

Че тази Бузлуджа не бе като останалите личеше и по планините от червени фанелки и балони, които на талази се сипеха от специално дошъл за целта джип. Още толкова и пак червени красяха и пищно приготвената трапеза в хижа “Тонзос”, която в ранния следобед приюти близо 200 ВИП-партийни величия, техните половинки, симпатични придружителки, кметове и партийни другари за солиден обяд в чест на партията и бъдещата и победа.

Странен вкус на Ватерло се носеше по коридорите...

За целта жертва паднаха пет агнета...

“Това е най- хубавото нещо, което съм чул за последния месец”, с нескрита радост сподели оглушителните възгласи “БСП” и “Победа” бати Серго. И той различен от предишни Бузлуджи. Също като лидера Сергей Станишев. Който мило се усмихваше на журналистите, упорито отказвайки да говори с тях.

“Има нещо тъжно в нашето момче”, с болка призна лелка, която от предния ден на припек продаваше партийна литература.

И тя намери Бузлуджа за различна- нищо, че е все така хилядно многолюдна, щедро омирисана на скара и варена царевица, смело озвучена от партизански и патриотични песни, гарнирани с “лайв стайл-а” на Веселин Маринов и Петя Буюклиева. Страст наля и пищната “ритон”-ка.

Разлика поредна : отрано слънчасалите партийни персони:

“На сянка, на сянка”, с тези думи бързаше да се скрие зад дебелите гранити на бузлуджанската трибуна позакъснялата и устата соцдепутатка Татяна Дончева, за която отдавна в БСП се ръмжи заради неуморното и упорство да изрича нещата с истинските им имена. Твърде неприемливо изкуство за партийните акули.

Друга такава бе подслонила друга сянка- в задружната палатка на Врачанската партийна организация, под дебелите буки на дружеска раздумка се бе отдал Виденовият министър на правосъдието Младен Червеняков.

... Че тази Бузлуджа бе различна личеше и от самотата на големите лидери на малките и изискващи интелекуален напън партии, за да бъдат запомнени от формата на “Коалиция за България”. Самотно крачещите и без електорален възторг Николай Камов, Георги Анастасов, лишени от предишната услужлива млада свита, на фона на претрупаните маси с атрибути от времето на Вожда и Априлския пленум само доливаха усещането за различност. .

.....Осезаемо и чуваемо натрапена и от представения за първи път на Бузлуджа диск с публицистични есета на един от най- отявлените трубадури на лявата идея у нас Стефан Продев.

На поляната, под опнатите снаги на партийни знамена и национални трикольори очебийно липсваше партийното гуру- Алесандър Лилов. Незабележим бе и самият Красимир Премянов, също гонещ сянката на върха. Симпатично неознаваем и изненадващо мил бе суровият нов червен стратег Румен Петков. Който изглеждаше единствено доволен от гълчавата на върха и различната Бузлуджа -2005-та.

Навярно заради всенародната любов, която го душеше на всяка крачка, и от която се криеше зад тъмни очила.

Различен на Бузлуджа бе и местният партиен лидер Иван Гороломов- опнат в червена тениска от предизборните времена... и в очакване на по-добри за самия него...

“ Не ни е страх от предсрочни избори”, твърдо заяви от трибуната лидерът Станишев.

Почервенялото множество му отвърна с “Победа!”.

Не отвърна на виковете ехото на стогодишните бузлуджански буки. И то бе слънчасало. Като всички на Бузуджа-2005.