“На пръсти се броят хората, които редовно си позволяват да скачат”
Клубът за въздушни спортове "Казанлък" съществува от 1991 г. Негов председател е бившият военен авиатор Иван Андреев. Красимир Илев е един от двамата работещи в него инструктори по парашутизъм. Клубът разполага и с инструктор по безмоторно летене. От началото на 2005 г. казанлъшкия клуб е станал домакин на три тренировъчни школи за обучение на парашутисти, предстои организирането на още три до края на годината. При всяка една школа, която продължава 4 дни, обучаващите се осъществяват между 250 и 350 скока при височина от 3 000 м. От началото на 2005 г. над 30 любители на силни усещания са получили професионална подготовка от казанлъшките инструктори.
- Клубът за въздушни спортове "Казанлък" засега е единствения в страната, в който се практикува обучение на парашутисти и парашутни скокове, но предстои откриването на още един подобен център в Северна България. Разкажете ни повече за тази инициатива с казанлъшко участие?
- В Монтана беше открит втори засега център по парашутен спорт в лицето на частна фирма "Ава спорт", която се занимава предимно с парапланеризъм. От 22 до 26 юли там беше организирана тренировъчна школа по парашутизъм, в която участваха над 30 парашутисти от България и 10-ина любители на силните усещания от южната ни съседка Гърция, които са традиционни гости на казанлъшкия клуб и с които контактуваме вече 15 години, от самото създаване на клуба през 1991 г. Клубът в Монтана ще бъде втория център в страната, които ще възобнови този спорт след доста години на прекъсване на дейността по парашутизъм от държавните клубове към бившето ОСО (Организация за съдействие на отбраната). Смея да кажа, че колегите от Монтана имат големи амбиции, като инвестират много сериозно в закупуването на нов шестместен самолет за парашутни скокове, нови парашути, което не е правено от 15 години, и това би дало едно много сериозно начало на един клуб, който занапред тепърва ще се доказва. От наша страна приноса за откриването на този клуб е, че ще помогнем с нашия опит, с нашите традиции и се надяваме този клуб наистина да заработи. Двама инструктора и петима спортиста от Казанлък ще взеха дейно участие в тренировъчната школа в Монтана.
- Освен че дава възможност за обучение на желаещите да се занимават с парашутизъм, една такава тренировъчна школа има ли принос към състезателната дейност?
- На този етап парашутизмът е на такова ниво, в което само се обучават нови парашутисти, а не се практикува състезателна дейност. Далеч сме все още от организирането на състезания, тъй като има много малко парашутисти подготвени за участия в спортни прояви. Надявам се, че до 2-3 години ще има достатъчно хора, които ще могат да доказват своите възможности. Състезателната дейност в страната е прекратена може би от две години, и тъй като всички тренировъчни лагер-школи се организират изцяло на лични начала, всеки парашутист заплаща своите скокове, които на този етап са в рамките на от 30 до 50 лева за скок, а това е доста скъпо за българите, именно поради тази причина по отношение на състезателната насоченост твърде малко се работи. Радващото е това, че доста нови хора имат амбиции да се запознаят с парашутния спорт и да се развиват. На всяка цена в една тренировъчна лагер-школа се обучават най-малко от 7-8 до 15 нови парашутисти, които продължават в следващите скокове своето развитие.
- Как се организират тренировъчните школи и колко и какво коства на един начинаещ парашутист обучението му от квалифицирани кадри?
- Тренировъчните школи се организират ежемесечно в рамките на 4-5 дни. Надявам се с откриването на втория център в Монтана тази дейност да се организира по-често. До края на годината ще заработи и трети център в София или в околностите на столицата. Поне такива са нашите намерения. Що се отнася до обучението на парашутистите всеки сам заплаща своята подготовка, а тя включва поне около 50 скока за година, което пък възлиза на около 2-3 хиляди лева. Това довежда до трудности. Има много желаещи да скачат, които не могат да си позволят една по-солидна подготовка и се ограничават с минимален брой скокове, но и това е нещо, за да се поддържа дейността на клуба. На пръсти се броят хората, които редовно си позволяват да скачат, ние пък им предоставяме парашути и всичко необходимо, за да извършват членовете на казанлъшкия клуб своята подготовка пълноценно.
- Изглежда не само материални са проблемите на клуба. Може и да загубите базата, където вече от 15 години се скача - летището в Овощник…
- Това е което много ни притеснява. Преди седмица фирма "Воинтех" е обявена за приватизация, а самолетите, които нашия клуб наема са собственост на фирмата (бившето ОСО). Не се знае в каква насока ще се развият събитията. Надяваме се, че след приватизацията този клуб или по-скоро това летище ще попадне в ръцете на хора, които живеят с авиацията и летището в Овощник ще продължи да бъде люлка на парашутизма и авиацията, както е било винаги досега. ДОЛИНА
